Туристическите автобуси с надпис Алексиев отдавна са част от автомобилните колони по пътя София – Видин и обратно. За малко повече от три петилетки превозвачът ЕТ Алексиев-91 ВД се утвърди като най-големия във Видин, а пътуващите от столицата до северозападния областен град вече свикнаха с редовните му линии по маршрута. В този брой разговаряме със собственика на фирмата Вергил Алексиев за това, как е влязъл в автобусния бранш и какви са очакванията му за развитието на този бизнес.

–    Г-н Алексиев, как, кога и защо се насочихте към автобусния бранш?
–    Започнах през 1991 г. Преди това съм бил треньор по мотокрос и за известно време шофьор на туристически автобус в тогавашното БМТ Орбита. Когато настъпиха промените, всеки трябваше да се хване с нещо да работи. На мен туризмът ми беше най-близко и за това реших да опитам. В началото имах съдружник, с който по-късно се разделихме и направих новата фирма ЕТ-Вергил Алексиев 91 ВД.

–    С какви автобуси и по какви маршрути започнахте работа?
–    Първият ни автобус беше Ikarus 320, единичен, туристическо изпълнение. Купихме го от бившата ГДР. С първите превози обслужвахме процъфтяващата през 90-те години куфарна търговия между България и Сърбия. Нещата вървяха добре, но постепенно предлагането на превози по това направление стана масово и трябваше да се търси още нещо. Бяхме посъбрали малко пари, теглихме и кредит и купихме още един туристически автобус, Mercedes-Benz O 303 втора употреба. Постепенно разширихме дейността, взехме и линии, увеличихме автопарка с още Mercedes-и от моделите O 404, а по-късно и Tourismo.

–    Каква е политиката ви при купуване автобуси и обновяване на автопарка?
–    След Ikarus-а купувам само Mercedes, защото това е здрава и надеждна марка, лесна за обслужване. Имаме собствен автосервиз с гараж върху 15 декара, където работят 5 автомонтьори по обслужването на автобусите ни. Ориентирал съм се обаче само към втора употреба. Първо, защото са по-евтини и, второ, защото за мен лизингът е коварно нещо. Плащаш първоначална вноска, с което се лишаваш от свежи пари и започваш да работиш. Но ако работата не потръгне и не можеш да си покриваш месечните вноски, къде отиваш?
За мен е по-добре да изтегля кредит от банка и да купя автобус втора употреба, който да платя изцяло, а след това да си плащам на банката. Изплащам кредита, тегля нов, купувам още един автобус. Автобусите си ги купувам сам от Германия. Отивам, избирам си ги и не разчитам на вносители и автокъщи.

–    Сега с колко автобуса работите, на каква възраст е автопаркът, колко време експлоатирате автобусите и какво ги правите след това?
–    Имаме 25 туристически автобуса за дългите линии и още толкова по-малки бусове – пак Mercedes-Benz от моделите 407, 405, с които обслужваме линиите до селата около Видин, които държим. Туристическите ни автобуси са произведени между 1995 г. и 2005 г. Допреди време имаше възможност, след като поработи известно време, автобусът да бъде продаден. Сега няма на кого да го продадеш и се налага, когато повече не е рентабилно да се ползват или ремонтират, да ги бракувамe. Пътникопотокът намаля заради кризата и аз за тази година не предвиждам да купувам нови автобуси.

–    Какви линии държите сега?
–    От квотата на община Видин имаме 6 линии до София и обратно. Автобусите тръгват през час от двете автогари. Освен това имаме линия Видин – Свети Влас, която минава през София и Стара Загора и пътува всеки ден – едновременно тръгват автобус от Видин и от Свети Влас, както и линия Видин – Плевен. Имаме и 10 къси линии до села и градове край Видин и една служебна, която обслужва работниците на Гипс-Кошава.

–    Във Видин си направихте собствена автогара…
–    Тя е върху общински терен, за който плащам наем. Така е по-добре и за нас, и за пътниците. Всичко е ново, чисто и спретнато. Чакалнята е топла, има ред. Не искам да пускам на автогарата други превозвачи срещу заплащане, точно затова – за да има ред и чистота.

–    В момента какви са цените на билетите и стигат ли да се върже балансът от бизнеса?
–     По линията София – Видин билетът за ученици и пенсионери е 14 лв. а нормалният – 16 лв. Балансът се връзва, но все по-трудно. Заради кризата пътниците намаляха.
Отделно, особено по късите линии, както навсякъде, има нерегламентирани превозвачи и таксита, които тръгват 10 минути преди нашето разписание и крадат пътници. Те не плащат данъци, не се водят на отчет, държавата не ги проверява. Но това е положението.

–    Рядко се среща превозвач, който да говори за тези проблеми с известна доза шега!
–    А какво можем да направим? Писали сме жалби и какво от това? Работим, колкото можем, правим каквото можем. Ако всеки в тая държава беше направил поне толкова, колкото ние, нещата щяха да са съвсем други.