Нямам представа кога се изтърколиха 30 години, казва Мариета Григорова, управител на Гебрюдер Вайс България, когато я каня на разговор по повод 30 години от основаването на фирмата. И аз й вярвам, защото Мариета е борец, който отмята ежедневните задачи, търси решения тук и сега и не се фокусира нито в миналото, нито в бъдещето. Същевременно е скромна и сякаш не обръща особено внимание на успехите си. А всъщност е изключително интересен, мислещ, мъдър и успял човек и е неразделна част от Гебрюдер Вайс България през всичките тези 30 години и много от нещата във фирмата са се случили през годините точно защото тя е била начело. С нея разговаряме за сегашната ситуация, за бъдещето, защо е избрала тази професия и какво поддържа искрата жива дълги години.

• Мариета, за 30 години много неща се промениха в логистиката, но както казваш ти, това вече е ясно. Затова нека поговорим за бъдещето. Какво ще се променя оттук нататък през следващите 30 години?

Не знам дали някой може да ти отговори на този въпрос… Но очевидно в близките години няколко неща ще влияят на логистиката и транспорта, а и на живота ни като цяло. Това са дигитализацията, изкуственият интелект, липсата на хора, промяната в нагласата на хората – на никого не му се работи неквалифициран труд, не му се работи по стария начин. Зелените сделки, все по сериозните регулации и стандартизиране … Могат да се споменат още 1000 неща…

Какво мислим ние в концерна? Смятаме, че каквито и дигитални решения да навлизат в нашия бизнес, той няма да може да се лиши от човешкия фактор и присъствие. Затова ние работим в посоката да съчетаем по най-добрия начин и двете – човешкия опит и умения и дигиталните решения (best of both worlds, както обичаме да казваме). Чрез дигиталните средства можем да заменим рутинни, монотонни и времеемки дейности. Така ще освободим хора и сили за по-креативна дейност и ще подобрим ефективността от работата. Мога да дам за пример нашия клиентски портал myGW . Това е интерактивна платформа, работеща на принципа на self service. Освен обичайните възможности за track&trace, e–booking и подобни, тя предлага всякакви други функционалности, анализи и справки за бизнеса на клиента – бил той чисто транспортен или складов. Клиентът има възможност в реално време да получи реална информация за всеки аспект от бизнеса си сам, с едно-две кликвания. Практиката показва, че чрез портала се спестяват до 85% от обичайните телефонни обаждания и/или имейли. Зад функционалностите на myGW стои много труд и дисциплина- детайлно разписани процеси, които трябва да се спазват стриктно по цялата верига, за да бъде информацията в оперативните системи цялостна и надеждна.

• Една от горещите теми днес е липсата на кадри. Гебрюдер Вайс България е част от проект за дуално обучение на кадрите. То ще помогне ли за решаването на проблема?

В България от векове сме признали, че знанието и образованието е много важно, но някак си сме ориентирани по-високо академично и по-малко към практиката. Аз лично харесвам централноевропейския маниер да се учат професии.

Започнахме проекта за дуалното обучение преди 5 години и първите ученици вече са абитуриенти – 8-ми, 9-ти и 10-и клас те бяха само в училище и ние ги подпомагахме, а в 11-и и 12-и клас вече идваха и на практика при нас – по 2–3 пъти в седмицата. Единайсетокласнищите имат и цял месец практика при нас през юни.

Когато започнахме проекта, той се ръководеше от австрийската търговска камара и аз по-скоро си мислех как ще си обучим и „отгледаме“ кадри, макар и не толкова бързо. По-късно осъзнах, че може би няма да стане толкова лесно. Сега по-скоро гледам на този проект като на дългосрочна инвестиция в бъдещето. И то не бъдещето на Гебрюдер Вайс и дори не на бранша, а на България. Самите деца, когато говорим с тях по различни поводи, казват: „Тук ние се научихме как да контактуваме и ни правят впечатление работните отношения между колегите, към клиентите, организацията на работата, работният морал…“ Ние им даваме ценни базови и общи умения за живота, които ще им послужат навсякъде. И тези умения ся ценни и полезни за обществото.

• Продължавате ли с проекта за дуалното обучение?

– Да. Всяка година започва нов випуск. Имаме договори с Професионалната гимназия в Гара Елин Пелин и Професионалната гимназия по транспорт „Макгахан“ в София. Зная, че има доста други училища, които също предлагат дуално обучение по специалността спедитор логистик.

Да се похваля – от петте деца, които завършиха тази година, едно момче започна работа при нас в транспортните отдели.

• Кое, според теб и твоя опит, е атрактивното на професията спедитор – логистик за младите хора? Ти защо избра тази работа?

Не я избрах съзнателно, за мен важните неща в живота се случват от само себе си. Така че професията ме избра, но аз съзнателно останах в нея. Това, което ме привлече, е динамичността. Динамичността, „екшънът“ ми допадат.

Динамичността за взимане на решения ми създават интелектуално предизвикателство. Има и още нещо – взаимоотношенията са много по-истински от останалите сфери, към които можех да се насоча. Нашият бизнес е тежък. Колкото и голям началник да си, все пак до голяма степен си „на тръстиката“. И няма място и време за престорени любезности и куртоазия. Клиентите не намират смисъл в това, да любезничат фалшиво с теб. Ако си си свършил добре работата казват „ОК“, ако нещо не си направил като хората, дори и мъничко, не ти спестяват критиката.

Колкото до младите хора – младите хора, също както и по-старите, или имат желанието за тази тръпка, или го нямат. Има хора за всичко – и за IT бизнеса, и за нашия бизнес.
 

• Каква е ролята на мъдростта в бизнеса и защо мениджърите се стремят да има баланс на млади и опитни служители? Мит или реалност е конфликтът между поколенията на логистичния терен и изобщо в бизнеса?

Не смятам, че нашият бранш се отличава по нещо от останалите, включително и с липсата или наличието на конфликт между поколенията. Както знаем от класическата литература, конфликтът „бащи – синове“ съществува от векове. Казват, че в момента младите били особено такива и онакива, но не съм съгласна с това – всяко поколение е такова. Според мен няма конфликт, а има различия. Казват, че старите са по-мъдри, но и това не е задължително. Дори когато с възрастта хората помъдряват и натрупват опит, у тях се появява една лека умора, желание да се поспестят усилия, което може да е продиктувано от мъдростта. Обаче все по-често хора незнаещи и не можещи, но импулсивни и ентусиазирани, постигат неща, които мъдрите смятат за неизпълними. Категорично не смятам, че има конфликт между поколенията и много харесвам сегашните млади хора. Когато имам трудност в комуникацията с някой млад човек, просто спирам и си припомням как съм разсъждавала аз на неговата възраст.

Бих пожелала на всички ни да не забравяме, че сме били млади и да не се вземаме прекалено насериозно – ако позволиш тази волност.
 

• Като мениджър как съчетаваш в Гебрюдер Вайс различията между поколенията? Каква е политиката на Гебрюдер Вайс относно кадрите?

Политиката в Гебрюдер Вайс България е да наемаме неопитни хора, които да обучаваме и да израстват при нас. В този смисъл старите и опитни кадри са дошли млади и неопитни и така поколенията се съчетават по естествен начин.

• Кои качествата ти помогнаха да издържиш на тази динамика в продължение на 30 години? Кое поддържа искрата жива и до днес?

Ами аз нямам усещането, че съм „издържала“ на нещо. Просто съм живяла и правила това, което ми е интересно и ме забавлява. Животът – с всичките му възходи, спадове, радости и мъки- е забавен.

С времето и практиката разбрах, че съм добра във взимането на решения и поемането на отговорности. Харесва ми и, вероятно, го умея. Харесва ми да намирам решения, а това, според мен, е свързано и с поемането на отговорност.

• Всъщност това са двете задължителни качества на добрия лидер – поемането на отговорност и намирането на решения. Сама ли взимаш решенията или все пак се съветваш?

Аз винаги питам и с удоволствие търся съвети и винаги обсъждам. Разбира се, че доста решения трябва да взема сама – това ми е работата – но за да има ефект от тези решения, хората трябва да са убедени в тях. Иначе съзнателно или несъзнателно ще ги бойкотират. Затова отделям много време да обясня идеите си, да изслушам насрещните аргументи и да убедя колегите.

Никога не съм искала да бъда началник, който ходи и раздава заповеди. Формалната страна „началник – екип“ никога не ме е интересувала. Искам не да командвам, а да намирам решения и да върша работа. Искам да работя с хора, с които гледаме в една посока, с които заедно се въодушевяваме от намиране на правилните решения. Моята роля в тази конфигурация я разбирам така – бих искала малко или много да канализирам общата енергия и да я насочвам, структурирам, подкрепям. Искам да вървим заедно и напред.

Позволи ми тук да отправя специална благодарност към моите колеги от Гебрюдер Вайс в България. За мен е привилегия и истинско удоволствие да работим заедно. Благодаря ви!

• Как се чувстваш като жена в бизнеса?

Спедицията и транспортът традиционно са мъжки бизнес, но в България, а и в Източна Европа, има много жени, работещи на различни позиции. Преди 15–20 години това докарваше до шок средноевропейците, защото не беше обичайно. Не разбирам това изкуствено разделение на мъже и жени. Имаме своите различия, но се допълваме и не можем едни без други. С една дума – аз се чувствам комфортно като жена в бизнеса.

• Каква е стратегията на Гебрюдер Вайс по отношение на зелените технологии?

Не харесвам задълбаването в „зелената“ тема, защото обикновено е greenwashing и всички по веригата се надпреварваме да се правим, че си вярваме. Това не значи, че не искам да живея в чист свят и чиста среда, но не мисля, че до 2025 или 2030 г. ще спрем емисиите или ще бъдем неутрални… Тези цели ми се струват прекалено амбициозни.

По-скоро вярвам в дребните ежедневни стъпки и действия. Икономии могат да се правят не само в офисите, но и в къщи. Ако изключим компютъра и монитора, когато не го ползваме, не е много, но при 50 работни места вече става доста. Когато Гебрюдер Вайс строи, не само в България, се прилагат всички възможни енергоспестяващи технологии и затова терминалите ни са по-скъпи. Тази година ще инсталираме и соларни панели в терминала в Мусачево.

Концернът Гебрюдер Вайс още преди десетина години закупи и оперира цял вятърен парк в Германия. Идеята е да се компенсират енергийните разходи в рамките на целия концерн.

Днес получих официалните данни на концерна за въглеродните емисии. Изчистените данни показват, че на корпоративно ниво, през 2022 г. сме намалили емисиите с 4,6% спрямо 2021.

По отношение на превозните средства и т.нар. „въглероден отпечатък“ е по-сложно. Пробваме всички възможности. В концерна има 1 водороден камион и са планирани още няколко, които да бъдат тествани. Малки електрически превозни средства за доставки – също. В България също ще започнем да ползваме за градските доставки електрически превозни средства. Ползваме CNG камиони за вътрешни превози. Обмисляме и други проекти на местно ниво. За съжаление, в момента не виждам реални опции по отношение на „зелените“ камиони. Няма инфраструктура, технологиите все още не са достатъчно развити.

Бих искала също и да се фокусираме само върху техническите средства. Например оптимизирането на товаропотоците би могло да доведе до сериозни спестявания.

Един пример, който обикновено не се харесва особено: ако не държим обезателно всяка доставка да е екстрена и спешна и за 24 часа, ще спестим много разкарване на всякакви пушещи превозни средства…

От много години се опитвам просто да дискутирам този проблем. Тук има два момента: първо, всеки иска бързо и веднага, но тази нагласа на потребителя се манипулира целенасочено от търговците, защото с какво предимство да излезеш, ако не с това, че веднага ще доставиш поръчката. При e-търговията се бърза още повече с доставките, защото повечето от поръчките са импулсивни – клиентът е поръчал снощи и ако до утре не му занесат поръчката, може и да размисли. И на мен ми се е случвало…

Обществото непрекъснато се облъчва с реклами и послания: „Бързо! Бързо! Бързо!“. Търговците няма да се променят, защото това им е работата. Но може би ако потребителите, надявам се, един по един, всеки ден, премислят и си кажат: „Не ми е нужно толкова бързо…“, ще оптимизираме работата.

• Как оценяваш навлизането на изкуствения интелект в транспорта и логистиката?

Ние вече използваме ботове за някои автоматични операции, но не се страхувам, че изкуственият интелект ще измести хората.

• Как Гебрюдер Вайс вижда устойчивото и стабилното си развитие с по-нататъшно разширение на мрежата си в различни държави?

Не са ми известни плановете на висшето ръководство, но мисля, че ще продължим да растем- органично и чрез закупувания.

Последните развития са в Германия – разширяване на мрежата от собствени локации, създаването на собствена мрежа в Океания и Австралия. Сериозно се работи върху укрепването на филиалите ни в Среда Азия.

И най-новото – дъщерното ни дружество в Албания, което беше регистрирано наскоро и вече работи усилено.

• Какви са текущите ти задачи до края на годината?

Най-хубавото през последните години е, че докато си напишеш плана със задачите, те вече са остарели. Е, може би не е най-хубавото, но трябва да го приемаме такова, каквото е. Имаме много и най-различни задачи и цели за следващите месеци, не бих могла да ги изброя.

Виждам и много нови възможности – не нещо фундаментално, но непрекъснато.

Това, което ме занимава, е в какъв обем и до каква степен ще продължи т.нар. „охлаждане“ на икономиката. Охлаждане ли е, криза ли е, рецесия ли е… Традиционно нашият бранш първи усеща промените. Сега има някакво скокообразно развитие. Има седмици, в които сякаш светът е спрял и после пак тръгва на бързи обороти – като на въртележка.

Аз често питам колеги и клиенти: „Какво мислите?“ и единственият отговор, който получавам, е: „Не знам…“. Никой не знае, а и не смее да гадае. Със сигурност има спад в потреблението. И мисля, че той ще се задържи поне до края на годината.

За нашия бранш конюнктурата през последните 2–3 години беше благоприятна, защото клиентите търсеха решения и който можеше да предложи решение, живееше чудесно. Даже не ставаше дума за пари и за цени. Сега, обаче, с намаляването на потреблението ще се фокусираме повече върху цените и конкуренцията през тях. В резултат от ковид пандемията и последвалите различни турбуленции се забелязва, че клиентите като цяло и сериозните производители и търговци имат малко повече респект към логистиците. Все по-осъзнати са за това каква сигурност и надеждност на доставките предлага логистичният им партньор.

Тези, които се доказахме (смея да включа и нас в тази група) като сигурни, надеждни и стабилни, можем да разчитаме на лоялността на клиентите. Това ни мотивира да вървим напред.

Продължаваме да се развиваме и да работим за нашите клиенти и за техните клиенти- за да им предлагаме все повече добавена стойност при оптимални цени и с възможно най-чисти екологично решения и продукти.

Снежина Баджева