Благодарение на лесния достъп до интернет инструменти измамниците се представят за легално действащи фирми в транспортни платформи, присвояват цифрова идентичност или създават фиктивни субекти. През последните години това явление придоби напълно ново измерение. Потърпевши са както европейски спедитори и превозвачи (Полша е сред най-засегнатите пазари), така и застрахователи, а загубите достигат десетки милиони евро.

Схемата на действие на измамниците най-често започва с на пръв поглед обикновена поръчка, получена чрез транспортна платформа. „Превозвачът“ се свързва по имейл или телефон – често от „професионално“ изглеждащ адрес, който обаче принадлежи на фалшив домейн. Пример от практиката – спедитор възлага превоз на фирма Benny Express Di Giuseppe V. Камионът, заедно с товара, изчезва, а разследването потвърждава, че превозвачът е лице с криминално минало. 

Съдът постановява, че транспортната платформа не носи отговорност за верификацията на потребителите, което значително ограничава възможността на възложителя да търси обезщетение. Твърденията за „надеждна проверка на превозвачите“, често използвани в маркетинга на транспортните борси, на практика често се оказват само рекламни лозунги. Хакери превземат фирмени акаунти, копират сертификати и застрахователни полици, регистрират интернет домейни, почти идентични с оригиналните (например, заменяйки „.cz“ с „.com“).

Допълнително усложнение е фактът, че измамниците използват домейн регистратори извън ЕС, които често отказват съдействие на органите на реда. С развитието на AI инструментите фалшифицирането на документи става по-лесно и същевременно по-трудно за откриване.

Фиктивни компании с лиценз

Все по-често се срещат т.нар. фиктивни компании – субекти, закупени единствено за извършване на престъпления. Те разполагат с валиден ДДС/VAT номер и история на дейност, които обикновено не будят съмнения. Малко преди измамата тези фирми могат да получат и транспортен лиценз. Товарът се предава, а превозвачът и превозното средство изчезват без следа.

Особено опасен е моделът на действие, известен като M.O. Arges (по името на румънския окръг Арджеш). Най-често срещаните елементи на схемата включват кражба на ремарке заедно с товара – обикновено метали или електроника с висока стойност – инсценирани повреди и след това „намиране“ на празните ремаркета в близост до местата на дейност на престъпните групи. Загубите многократно са достигали стотици хиляди евро.

Въпреки че през лятото на 2025 г. румънската полиция задържа 29 души, свързани с тази група, престъпната дейност продължава в цяла Европа.

Правни и застрахователни последици

Съгласно чл. 3 от Конвенцията CMR спедиторът и превозвачът носят отговорност за действията на своите подизпълнители.

Член 29 от CMR предвижда отпадане на лимитите на отговорност при умишлено действие или груба небрежност. На практика това означава, че в случай на измама или присвояване на товар отговорността на спедитора или превозвача може да достигне пълната стойност на товара – без ограниченията, предвидени в CMR.

В немската съдебна практика се появи и концепцията за „фактически пълномощник“, която разширява отговорността върху диспечерите и лицата, организиращи превоза. Това представлява допълнителен риск за TSL фирмите и техните застрахователи.

Застрахователният пазар реагира – част от застрахователите ограничават или изтеглят предлагането си, затягат условията на полиците, увеличават премиите и въвеждат изключения за поръчки, получени чрез борси. Същевременно се появяват нови решения, като широкообхватни CMR-субсидиарни полици, които покриват и груба небрежност, както и определени случаи на умишлени действия.

Как да се минимизира рискът? 

Основни превантивни действия:

• Надеждна и директна проверка на документите на превозвача – лицензи, търговски регистри, автентичност на CMR полиците, най-добре потвърдена чрез брокера или застрахователя.
• Детайлен анализ на имейл адреси и телефонни номера – изострено внимание към безплатни акаунти и домейни, както и към подвеждащо сходни с оригиналните адреси.
• Проверка на самоличността на шофьора при товарене – лични документи, шофьорска книжка, регистрационен талон и съответствие на регистрационните номера.
• Редовно следене на актуалните събития в бранша и предупреждения за т.нар.fake carriers – сътрудничество със специализирани детективи и верификационни фирми.
• Обмисляне на възможност за имплементиране на инструменти за установяване на фалшиви документи, особено в големи организации.
• Подходящи договорни клаузи и правилно структурирана CMR полица (чл. 29 от CMR) – при високорискови модели си струва да се разгледа CMR-субсидиарна полица.

Феноменът на фалшивите превозвачи е една от най-големите заплахи за транспортната индустрия в Европа и в частност Полша. Той изисква постоянна бдителност, актуални знания, многостепенна проверка и ефективно сътрудничество между спедитори, превозвачи и застрахователи.

Най-ефективните мерки:

• проверявай документите;
• потвърждавай информацията при източника;
• не се доверявай единствено на твърденията на транспортните платформи.

Екипът на Лутц Асекуранц е на Ваше разположение за подкрепа, консултации и превантивни действия.

Лутц Асекуранц

Ферзихерунгсфермитлунг – клон България
София, ул. „Верила“ №5, ет. 2

Email: office-bg@lutz-assekuranz.eu
www.lutz-assekuranz.bg