Това е първото интервю на министър Гвоздейков за списание ЛОГИСТИКА. Повдигнахме теми, които горещо вълнуват транспортно-логистичния бизнес.
Вижте какви са стратегиите на управляваното от Гвоздейков Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) по отношение на въвеждането на електронната товарителница, подобряване на трансграничните товарни преходи, развитие на инфраструктурата на пристанищата и изграждането на интермодални терминали.
Г-н Гвоздейков, кога в България ще има ефективно използване на е-товарителници? Какво да очаква бизнесът в краткосрочен и дългосрочен план по отношение дигитализиране на документооборота в транспорта?
Дигитализацията на услугите, които се използват ежедневно от бизнеса, е процес, по който работим активно. Електронната товарителница ще облекчи значително компаниите и ще спести време и ресурси, съществено ще подобри контрола от страна на държавата.
Въвеждането ѝ е процес, който все още е на ниво Европейски съюз, където се разработват общи за всички държави технически и оперативни стандарти, както и правила, гарантиращи съвместимост. От страна на Комисията отчитат сложността на въвеждането на електронната товарителница, затова е предвиден подготвителен период до 2026 г.
Ако до края на настоящата година от ЕК публикуват информацията, ние ще започнем същинската работа по подготовка на нашите администрации за приемане и обработване на електронна информация за товарните превози.
Най-висока готовност за внедряване на електронната товарителница имат морските пристанища, където процесът на дигитализация при обработването на товарите е в крайната си фаза. До края на годината ДП Пристанищна инфраструктура ще въведат тестово Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища. Първоначално се предвижда паралелно използване на електронна и хартиена товарителница. След това започваме разширяване на обхвата за използване на електронната товарителница.
Какви действия са предприети за организирането на по-бързо преминаване на товарни автомобили през българските ГКПП, както и за подобряване на трансграничните жп товарни преходи?
В края на септември започна реалното изпълнение на проекта за трети мост над река Дунав, за който се говори повече от 20 години. С Румъния подадохме съвместен проект по Механизма за свързана Европа за извършването на предпроектни проучвания за втори мост Русе – Гюргево. Това на практика е началото на един стратегически важен проект не само за нашите две страни, а и за цяла Европа. С проучванията ще направим анализ на различните трасета и точките, от които ще започва мостът съответно в Русе и Гюргево. Tова ще подпомогне избора на техническо решение.
В по-краткосрочен план отварянето на ферибота Русе – Гюргево е важна стъпка, която се очаква да поеме около 25% от трафика в момента по моста.
По отношение на свързаността с Турция сме съсредоточили усилия върху отварянето на още един железопътен преход между двете държави. Той значително ще облекчи трафика през съществуващия пункт Свиленград – Капъкуле, който е единствена връзка между двете страни. Проучваме какви биха били ползите от възстановяването на жп линията Ямбол – Елхово, както и продължението ѝ към Лесово и турската граница. Национална компания Железопътна инфраструктура вече e възложила изготвянето на прединвестиционно проучване, което трябва да анализира различни варианти за трасе.
Паралелно с това се работи по модернизацията на железопътната инфраструктура по цялото направление от сръбската до турската граница, както и по създаването на железопътна връзка между България и Северна Македония. Това са комплексни и сложни проекти, които отнемат години, но намирането на решение за тунела Деве баир, който е железопътната връзка със Северна Македония, би било значителен напредък в тази посока.
Какво предвижда МТС за развитие на инфраструктурата на пристанищата, които се оперират от държавни оператори – Пристанище Варна и Пристанищен комплекс Русе?
Както съм заявявал, и досега най-добрият начин за ефективен растеж и привличане на повече инвестиции в пристанищата са механизмите на публично-частно партньорство, какъвто е концесията.
Войната в Украйна и проблемите с корабоплаването по Дунав и Черно море, които промениха пътя на товарите, изискват да бъде осигурена по-добра свързаност между пристанищата Русе и Варна с цел гарантиране на алтернатива за транзитния товарен трафик от и за страните от Централна Европа до Черно море. Това отваря нови възможности за инвестиции по това направление и дава допълнителна добавена стойност на двете пристанища.
От друга страна, правителствата на България и Гърция работим усилено за изграждането на мултимодалния коридор Егейско море – Черно море – река Дунав, част от който са и посочените две пристанища. С реализирането на тази регионална инициатива ще привлечем допълнителни товари, които са от полза за българската икономика.
Как държавата ще подпомогне изграждането на интермодални терминали? Не е ли по-удачно да се улеснят инвеститорите в такива съоръжения, вместо държавата да строи и после да ги дава на концесия?
По Програма Транспортна свързаност 2021 – 2027 г. е предвидено финансиране за такива проекти, което ще се отпуска по отделна схема за подпомагане на интермодални оператори. Тя ще позволи финансирането на дейности, свързани с развитието на интермодалните превози, а предвиденият бюджет е 20 млн. евро.
Очаквам до края на годината да са изяснени параметрите на схемата, след което ще изпратим нотификация до Европейската комисия, която е във връзка с правилата за държавните помощи. Надявам се тези процедури да приключат бързо и още през следващата година да отворим схемата за кандидатстване.
Цялото интервю с министър Гвоздейков четете в брой 8 на списание Логистика – печатно и онлайн.