Защо понякога е нужно да се вписват претенции в товарителницата и как това може да спести пари и главоболия за превозвача – подробности по темата дават експертите по транспортни застраховки от Луц Асекуранц (Lutz Assekuranz).

Превозвачът е длъжен да извърши различни проверки при приемането на стоките, които ще транспортира. Като например да обърне внимание на точността на информацията в товарителницата относно броя на опаковките, техните маркировки и номера, външното състояние на стоките. Това гласи чл. 8 от CMR Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 51, ал. 3 от същия правен документ обаче превозвачът „трябва“ (но без изрично да се посочва „задължен е“) да разполага само с английския и френския оригинал на CMR. Следователно по-горе цитираният текст от чл. 8, ал. 1 от CMR всъщност не е задължение, а само разпоредба „трябва“, въпреки че неспазването ѝ може да доведе до значителни неблагоприятни последици за превозвача, разясняват специалистите от Луц Асекуранц.

Вписване на претенции

Член 8, параграф 2 от CMR предвижда, че ако превозвачът не разполага с необходимите средства да провери точността на данните в товарителницата относно броя на опаковките, техните маркировки и номера, както и външното състояние на стоките и техните опаковки, той вписва в товарителницата претенции. Освен това превозвачът е длъжен да обоснове претенциите, които прави по отношение на външното състояние на стоките и техните опаковки. Те обаче не са обвързващи за изпращача, освен ако той не ги е потвърдил изрично в товарителницата.
В съответствие с параграф 3 от посочения чл. 8 изпращачът може да поиска от превозвача да провери брутното тегло или количеството на стоките. Той може също така да поиска от транспортния оператор да провери и съдържанието на опаковките. Превозвачът обаче има право на възстановяване на разходите за тези действия. Резултатът от проверката трябва да бъде вписан в товарителницата.

Въпреки това, ако превозвачът не изпълни ангажиментите, предвидени в договора за превоз (както беше обяснено, те не са „задължителни“), той губи всички предимства, на които би имал право при проверката на стоките. Тази последица е ясно дефинирана в член 9, параграф 2 от CMR за доказателствената сила на товарителницата, тъй като тя съществува само в случай, че няма обоснована претенция. По този начин превозвачът губи възможността да преодолее претенцията за доказателство на товарителницата в негова полза, ако не провери или не впише обоснованата претенция. Например в случай на външно разпознаваеми дефекти той трябва да опише подробно, че те са били налице още при приемането на стоката. Липсата на резерви може да засегне и претенциите на превозвача за обезщетение по чл. 10 от CMR, съгласно който изпращачът отговаря пред превозвача за всички вреди, нанесени на лица, експлоатационни материали и други стоки, причинени от дефектна опаковка. Както и за всички разходи, причинени от повредена опаковка, освен ако дефектът е бил очевиден или известен на превозвача в момента на приемане на стоките и той не е направил писмен коментар.
Тоест превозвачът сравнява данните в товарителницата с поверения му товар. По-конкретно той трябва да се увери, че трябва да има съответствие на информацията, вписана в CMR, и стоката, която е натоварена по отношение на размери, килограми и вида на стоката.

Условия за контрол

Претенциите са особено важни, когато например има много голям брой отделни елементи, които трябва да бъдат натоварени, но трудно биха могли да бъдат преброени или пък се изисква голям човешки ресурс за контрола им. Превозвачът трябва да посочи дали е разполагал със средства и условия за проверка. Ситуациите в тази връзка могат да бъдат твърде  разнообразни. Например възможно е шофьорът изобщо да не е допуснат в склада на изпращача, а камионът да е натоварен от персонала на изпращача и след това да е запечатан.
Ако стоките се предават в контейнери или други подобни транспортни съдове или са на предоставени палети, групираната единица е товар и отделните събрани в нея артикули не подлежат на проверка.

Що се отнася до задължението за проверка на външното състояние и опаковката, следва да се отбележи, че то се отнася до установяването на това какво е външно разпознаваемото състояние на стоките и опаковката. Видът на опаковката е отговорност единствено на изпращача и поради това не се проверява от превозвача.

Товарителницата служи като доказателство за сключването на договор за превоз и за приемането на стоките от превозвача освен ако няма доказателства за противното. Въпреки това член 9, параграф 2 от CMR предвижда, че ако товарителницата не съдържа мотивирани претенции от страна на превозвача, при липса на доказателства за противното се приема, че стоките и техните опаковки са били в добро външно състояние, когато превозвачът е приел стоките, и че броят на опаковките и техните маркировки и номера съответстват на данните в товарителницата.

Както може да се види от изложеното, в случай на иск могат да възникнат значителни спорове относно доказателствата. Ето защо е от съществено значение разглеждането на застрахователни казуси, свързани с транспорта, спедицията и отговорността на превозвача, да се повери на компетентен застрахователен брокер. Специалистите от Луц Асекуранц с удоволствие ще Ви помогнат.

Контакт:
Биляна Лазарова
Sales Manager BG
Mobile phone: +359 882 607 540
bilyana.lazarova@lutz-assekuranz.eu
www.lutz-assekuranz.eu
Lutz Assekuranz Versicherungsvermittlung
Ges.m.b.H. – клон България