Кога ще има изцяло електронен обмен на данни за всяко движение на стоки през външните граници на ЕС? Ще останат ли в миналото физическите проверки на митническите служители? Как машинното самообучение и изкуственият интелект ще осигурят значително по-широк поглед върху веригите на доставки и производствените процеси на стоките? Продължаваме разговора (от брой 7 на списание Логистика) за митници и бизнес с доц. д-р Момчил Антов, директор на НСБС и председател на НОМА.

– Доцент Антов, в каква посока са усилията на НОМА за облекчаване административната тежест за одобрени икономически оператори (ОИО)?
– Националната организация на митническите агенти (НОМА) е създадена през 1999 г. като професионална асоциация на митнически представители (агенти) в България. Членовете й към момента покриват по-голямата част от обема на митническите процедури по внос, износ или транзит на стоки в страната. Повече от половината членове на НОМА са ОИО и са надеждни партньори на митницата. В същото време обаче митническите инспектори у нас не отчитат достатъчно статуса на Одобрените икономически оператори. Това води до неефективното приложение на някои от опростените процедури, до които ОИО имат достъп. Този факт влияе демотивиращо върху голяма част от бизнеса да предприеме действия по сертифициране. От НОМА нееднократно сме повдигали този въпрос пред българската митническа администрация.
Друг проблем, който заслужава внимание, е процесът по мониторинг на лицата със статус ОИО. На практика той дублира до голяма степен първоначалния одит, извършван за сертификацията на съответния икономически оператор. Това според нас е крайно неефективно, отнема много време и административен капацитет както на икономическите оператори, така и на самите митнически органи. За съжаление и към момента тази практика продължава. Въпреки провежданите редица разговори и срещи с митническата администрация, то и към момента не е представен проект на нова методика, по която да бъде извършван този мониторинг. Нашето предложение е той да бъде базиран на анализ на риска и да се проверяват само онези критерии или части от тях, за които митническата администрация има основателни съмнения, че вече не се покриват в задоволителна степен от страна на проверявания ОИО.

– През месец май 2023 г. Европейската комисия публикува своите предложения за всеобхватна реформа на митниците. Кои са най-важните аспекти от тази реформа, които транспортно-логистичният бизнес трябва да познава още от сега?
– Проектопредложението и визията на Европейската комисия за реформа на митниците са насочени към изграждането на по-опростен и по-безопасен Митнически съюз, което се счита в професионалните среди като най-амбициозната митническа реформа от 1968 г. насам. Реформата се разглежда като отговор на целите, изведени в доклада на Групата на мъдреците за развитието на Митническия съюз (Wise Persons Group on the Future of Customs) и се предвижда нейното поетапно внедряване от 2028 до 2038 г.
Акцентът в реформата пада изцяло върху електронния обмен на данни за всяко движение на стоки през външните граници на Съюза и респективно високо ниво на автоматизирана обработка на тези данни. Крайната цел е на база подобрен анализ на риска да бъдат сведени до минимум физическите проверки, а основната част от презграничния стоков трафик да бъде обработван от митническите информационни системи без активна намеса на митническите служители. Освен промяна в редица митнически процедури, това предполага разширяване и на обхвата на обработваните данни, в т.ч. и на такива, генерирани и подавани именно от транспортно-логистичния бизнес.
В основата на реформата е прокламираният нов Център за митнически данни на ЕС (Central EU data hub), който ще обработва всички митнически процеси, премахвайки националните митнически информационни системи и рационализирайки митническите декларации в целия ЕС. Това означава, че в реформирания митнически съюз предприятията, които искат да въвеждат или да извеждат стоки в или от ЕС, ще могат да регистрират цялата информация за своите продукти и вериги на доставки в една-единствена онлайн платформа. В същото време благодарение на предложената нова система, работеща въз основа на машинно самообучение, изкуствен интелект и човешка намеса, митническите органи ще имат значително по-широк поглед върху веригите на доставки и производствените процеси на стоките, въвеждани в ЕС. Предвижда се създаването на единна Европейска митническа агенция, която да упражнява надзор върху този център за митнически данни, т.е. върви се към централизирано управление на митническия контрол на ниво ЕС, а не на ниво отделни държави членки.

Цялото интервю с доцент Антов четете в брой 8 на списание Логистика – печатно и онлайн.