Във времена на повсеместна рецесия и скъпи горива на преден план излиза рентабилността на автобусния транспорт. Когато се отнася до автобус, нещата са ясни. Тя се определя от първоначалните вложения – цена на автобуса и разходите за експлоатация и поддръжка, отнесени към натовареността на линията при превоза и запълването на местата.

Може би затова все по-актуални на пазара при туристическите автобуси ще стават по-малките автобуси или така наречените миди- и минибуси, които разполагат с до 20–25 места за пътници и гарантират уплътняване на всеки курс.
Предлагането на модели у нас в този сегмент не е малко. А един от вариантите е, вместо да се купи автобус с подобна вместимост, да се прибегне до продуктите, които предлага например Булавто АД, един от вносителите на Irisbus IVECO в България. Чрез дооборудване на познатия ван IVECO Daily (на практика това е недовършен автобус) фирмата произвежда автобус. Оборудването – монтиране на стъкла, тапицерия, климатик, седалки и пр., става изцяло в Булавто АД, като се спазват изискванията и дизайнa на Irisbus IVECO. При всички случаи това упражнение излиза на клиента значително по-евтино от закупуване на аналогичен вариант на автобус. КАМИОНИ/АВТОБУСИ пък реши да изпробва как се държи автобус Irisbus IVECO Daily, оборудван в Булавто. За тестовото пътуване от София до троянското село Априлци и обратно бе избран 20-местен автобус Irisbus IVECO Daily 50C18B с ниво на оборудване R.E.B.U.S, чийто аналог, предлаган от заводите на Irisbus в Италия, е Irisbus IVECO Daily 50C15B с пакет на оборудване Daily Tourys. Избраният маршрут предполагаше разнообразни условия на управление – градско движение, магистрала, първокласен път, планински участък, а на връщане дори мъгла и дъжд. Автобусът беше запълнен на около 70 на сто с капризни пътници, а зад кормилото се редуваха двама водачи – Красимир Кирилов и Лъчезар Апостолов. Предлагаме под формата на диалог техните впечатления от Irisbus IVECO Daily 50C18B.

Л. А.: Колега Кирилов, ти имаш значително по-голям опит в тестовете на автобуси от мен. Затова за начало ще изкажа само моите първи впечатления от Irisbus IVECO Daily 50C18B, след което ще оставя на теб да споделиш твоите и да направиш кратка съпоставка с аналогични модели. Моето първоначално мнение е, че това един много приятен за каране автомобил. С добра маневреност, която усетих веднага след качването си, промъквайки се през цяла София в пиковия часови интервал 7,30–8,00 ч, при това в петък. Управлението е леко като при лек автомобил, видимостта в градски условия е отлична. А макар че автобусът беше празен при преминаването през половин София, возията ме изненада приятно за автомобил без пневматично окачване.

К.К.: Виж какво, Апостолов, през каквито и пътнически трансформации да премине едно Daily, то ще си остане Daily – и по отношение на прекрасната маневреност, и по отношение на „товарното“ окачване. Ресорите са отлично решение, ако караш картофи, но 15–20 човека на 200 км… Х-м-м,
множко ми се вижда, особено ако возиш претенциозни журналисти като някои колежки например. Нали се сещаш какво каза една от тях, като слезе от буса: „Много друса!“ Въпреки че аз като шофьор не усетих абсолютно никакво неудобство, съм съгласен с нея, че този автомобил е подходящ главно за превози на къси разстояния – не повече от 50–60 км. Я ми кажи сега какви са ти впечатленията от стабилността на каросерията? Аз си спомням, че когато за пръв път карах малък автобус, изграден на базата на товарно шаси, останах доста неприятно изненадан от склонността му към наклоняване в завоите.

Л. А.: Преди да отговоря на въпроса ти, ще се върна пак на „друсането”. Малко по-нагоре споменах, че прекарах автобуса през цяла София почти празен. А както знаеш, в столицата дупките и нагънатият асфалт са в изобилие. Е, честно казано, никъде не си ударих главата в тавана, а бъбреците ми си останаха на място. Нямаше и паднали пломби. А за стабилността на каросерията мога да кажа, че по магистрала Хемус при влизане в завои с максимално възможната скорост за този автомобил от 100 км/ч (знаеш, че ограничителят е на тази граница) автобусът си остана абсолютно стабилен, дори на връщане, когато платното беше мокро от ситния студен дъжд. Не мога да кажа как би се държал автомобилът при по-високи скорости. Но с оглед на габаритната височина от 2745 мм при междуосие от 3950 мм те не са и препоръчителни. При тези завои не забелязах накланяне, може би единствено ме притесняваше как би се държал автобусът с такава скорост в завой при силен страничен вятър. А като твърдиш, че това е автомобил за къси разстояния, ще си позволя да те апострофирам. Перфектен климатик и отопление на салона, удобни регулируеми седалки, DVD аудио- и видеосистема, персонално и общо осветление на салона, тонирани стъкла на страничните прозорци… Да изброявам ли още опциите, които правят пътуването приятно? Ще се съглася, че несъвместим с едно по-дълго пътуване е сравнително малкият багажник. Но ако не 1000 км, с този автобус на един път спокойно могат да се изминат 500–600 км. А ако заговорим за динамиката на автомобила, ще те попитам имал ли си случай с друг автобус да включиш шеста предавка след Горни Богров и да я изключиш при Ябланица? Поне моите впечатления са, че макар и с 15 пътници, Irisbus IVECO Daily 50C18B не усети баирите на Витиня, а двигателят със своите 176 к.с. направо пееше. Всъщност пъргавината му беше толкова добра, че докато изпреварвах, направо ми беше непривично за автомобил с такива габарити увисването, което се получаваше при достигане на скорост от 100 км/ч, която се развива с лекота.

К.К.: Неведнъж съм казвал мнението си за трилитровия мотор HPT (High Performance Turbine, т.е. турбина с променлива геометрия), но, щом си казал, ще го повторя пак – това е един от най-добрите дизелови двигатели в света. Само за справка – пробвал съм го дали ще ускори от 40 км/ч на шеста предавка и познай – от празни обороти дърпа така яко, все едно че турбината вече се е развъртяла с 200 000 об/мин! Колкото до оборудването, няма спор по въпроса, че специалистите от Булавто са се справили отлично с монтажа и напълно са заслужили сертификата си от Irisbus. Понеже често ми се налага да пътувам из Италия тъкмо с такива микробуси, само че фабрично оборудвани от Irisbus, мога да направя пряко сравнение между двете трансформации. Затова ще си позволя да се обърна към италианските монтажници със следното: „Хей, рагаци, защо не се разходите до Черно море? Тъкмо ще видите как трябва да се прави интериорно оборудване на Daily!“ В този ред на мисли се питам какво ли би се получило, ако един ден Булавто реши да пробва изработката на 12-метрови автобуси в новата си фабрика за пътнически трансформации? Стискам палци един ден това наистина да се случи, защото е крайно време някой да се настани на мястото, освободено от добрия стар Чавдар. Тъй де, да не би турците и поляците да са чак толкова добри специалисти, че да не можем да ги конкурираме?
Л. А.: По повод на стискането на палци ще ти припомня, че Булавто вече има опит и с по-големи автобуси. На тазгодишния автомобилен салон в София на щанда на фирмата можеше да се види 29-местен автобус Irisbus Cacciamali Tesi, който тогава беше още необорудван – с празен салон без седалки. На Пловдивския панаир през септември т.г. Булавто показа същия експонат, но вече комфортно обзаведен във фабриката на фирмата. Така че крачката до един 49-местен автобус вече е по-малка.

Да се върнем на IVECO Daily 50C18B. Приятно изненадан съм от продукта, излязъл от фабриката на Булавто. Като водач ще кажа, че уредите са удобни и достъпни за управление, боравенето с тях е лесно, видимостта е перфектна. Седалката за стюарда вдясно от водача е пълноценна дори за двуметров пътник и се сгъва лесно при качване и слизане на пътниците. Външният италиански дизайн не го коментираме, а той е допълнен от ефектните лепени странични стъкла. Дясната врата е автоматична и се управлява от водача. Бордовият компютър дава постоянна и пълна информация за работата на системите. И понеже говорим за тестово пътуване, не може да отминем разхода на гориво, отчетен по бордовия компютър. Безпристрастните числа са:
– работа на двигателя – 7 часа и 54 мин;
– изминато разстояние – 417,2 км;
– средна скорост (като се има предвид, че има и работа на място и маневриране) – 52 км/ч;
– среден разход на гориво – 11,91 л/100 км.
И си мисля, че като се тегли чертата в сравнението между изпробвания от нас автомобил и аналога, произведен в Италия, при това с двигател от 150 к.с., и най-отдолу се сложат цените на двата продукта без ДДС (съответно 47 000 евро и 58 000 евро), става ясно, че в този случай клиентът няма да е недоволен, ако избере българското.