Автобусният превозвач Кричим Експрес ООД закупи през декември 3 нови автобуса Setra S 416 GT-HD. Трите машини бяха доставени от Балкан Стар Аутомотив, оторизиран генерален представител на Setra за България, и пуснати в действие с празничен водосвет. На фона на информациите за финансовата криза, бликащи отвсякъде, покупката на новите и комфортни автобуси е направо смела постъпка. За нея и за това, как една неголяма автобусна фирма се справя с проблемите в бранша, разговаряхме с управителя на Кричим Експрес ООД Ангел Крушаров.

– Г-н Крушаров, разкажете как е създадена вашата фирма и как се насочих-те към автобусния транспорт?
– Фирмата ни е основана през 2001 г.
чрез сливането на трима автобусни превозвачи, които преди това работеха като еднолични търговци. В момента в ООД-то сме петима собственици, като всеки държи по 20 % от дяловия капитал. Преди сливането трите фирми имаха малък обем от работа. Ако бяхме останали както преди с оглед на ситуацията, едва ли щяхме да оцелеем. След сливането започнахме да изпълняваме заедно транспортните си задачи и в момента сме единственият автобусен превозвач в община Кричим. Иначе навремето започнахмe с три стари туристически автобуса Чав­дар 11М4, моделa, популярен като българската Setra. Постепенно увеличихме броя на автобусите, като в парка ни влязоха и няколко по-малки автобуса.

– Как се развиваше паркът ви през годините и в момента с колко автобуса работите?
– Новите три автобуса, които купуваме сега, са първите ни съвсем нови автобуси. Досега работехме с автобуси втора употреба, но винаги сме залагали основно на Setra. Започнахме да купуваме употребявани Setra, по 2–3 на година. Продадохме Чавдар-ите. Имаме и три пътнически Mercedes-Benz Sprinter, два автобуса VanHool с пневматични платформи за инвалиди, Bova Futura. Употребяваните автобуси си ги доставяхме сами директно от Германия. Най-старите ни автобуси са произведени около 1990 г. и са на пробег от около милион километра. По принцип, когато видим, че една машина вече не върши работа и не е рентабилна, я пенсионираме и на нейно място купуваме друга. Ориентирахме се към Setra, защото за нас това е най-добрата марка и има най-висока остатъчна стойност при препродажба. Идеята ни е новите автобуси да използваме за международен туризъм, а там не е без значение какъв автобус и с какъв вид ще предложиш на клиента. Друго е, когато види нов автобус от призната марка. Трите нови автобуса ще извършват случайни превози до Гърция, Турция, Румъния, Франция по поръчка на наши постоянни партньори. Избрахме модела 416, който е с дължина 13 м, но е на две оси. Прибягнахме до тази конфигурация заради по-ниските винетни такси и заради по-ниската цена в сравнение с триосния вариант. Автобусите са с 55+2+1 места за сядане, двигателите им са на Mercedes-Benz с мощност от 428 к.с. и покриват нормите Евро-5. Поръчахме автобусите и с автоматизирана предавателна кутия AS Tronic заради по-лесното управление и защото използването й сваля разхода на гориво с до 15 на сто.

– Какви редовни линии от транспортната схема обслужвате?
– Държим автобусни линии от квотата на общината, обслужващи маршрута Кричим – Пловдив. Фактически на всеки час наши автобуси тръгват от Кричим към Пловдив и обратно. Обслужваме и линии, вътрешни за нашата община, между Кричим и селата, както и до Перущица.

– Каква е натовареността на линиите, какви са цените на билетите и те оптимални ли са?
– В момента между Кричим и Пловдив, където разстоянието е около 33 км, возим на цена от 2,80 лв. Натовареността е различна, като, естествено, най-голяма е сутрин. През лятото има спад, тъй като учениците не пътуват. При сегашните цени на билетите се справяме, но, оказва се, в бранша най-големият проблем в момента са автогарите. Става дума за таксите, които плащаме за влизане и престой, и за условията, които се предлагат там. Например за влизане и 10 минути престой в кричимската автогара, която е частна и не отговаря на никакви съвременни стандарти, плащаме по 4,80 лв. на автобус.
Проблемът е, че цените ги определят собствениците на автогарите. Ако не искаш да плащаш – не влизаш, спираш отвън и тогава идва ДАИ и плащаш глоби. А не мога да приема за автогари, които предлагат едни и същи никакви условия, в един град цената да е 2 лв. на автобус, а в друг – 10 лв. А това се усеща особено при курсове като нашите, които са на къси разстояния. Защото едно е да разпределиш таксата за автогарата между 50 пътници, които си превозил на 100 км и от които си взел 600 лв., и друго между пътници, от които си получил 100 лв. Значи един голям превозвач ще си плати таксата с един продаден билет, а аз – с 10. Или този, който вози от София до Пловдив, плаща колкото нас, дето возим от Кричим до Пловдив.

– Как може да се реши проблемът според вас?
– Държавата трябва да се намеси. Трябва да има категоризация на автогарите и според нея да се определя размерът на таксите за влизане. А категорията да се дава съобразно условията, които се предлагат вътре. Мое мнение е, че малките градове – с население до 15 000 – 20 000 жители, не трябва изобщо да имат автогари, а най-обикновени стоянки. Държавата трябва да се намеси и при нерегламентираните превози, които крадат пътници от нас.
Писали сме до прокуратурата по този въпрос, но резултат няма. А вече е практика таксита да возят между Кричим и Пловдив и да дублират нашите маршрути.
В тази ситуация е достатъчно да се засили контролът, за да бъдат хванати, защото в много от случаите те не пускат апаратите си. Отделно е това, че напускат територията на общината, за която имат разрешително за работа.