VW Crafter беше представен официално на българския пазар през януари 2007 г. Той е наследник на популярния по българските пътища модел LT, който в различните си модификации е останал в производство над 30 години. Според официалната статистика през 2008 г. в България са продадени 298 Crafter-a. КАМИОНИ тества автомобила в изпълнение с 9-кубиков фургон и двигател с мощност 108 к.с.

Crafter е топмоделът в лекотоварната гама на VW на европейския пазар. Произвежда се в заводите в Дюселдорф и Лудвигсфелде заедно с Mercedes-Benz Sprinter. Предлага се в няколко основни разновидности – неостъклен фургон, пътническо изпълнение, единична и двойна шаси-кабина. Съчетанието от тип каросерия, двигатели, товарни обеми, товароносимости, различните надстройки, опции и богатата цветова гама прави списъка с възможните модификации почти безкраен. В него всеки би могъл да избере варианта, най-подходящ за неговите транспортни нужди.
Crafter се предлага с четири варианта на мощността на двигателя 2.5 TDI – 88, 108, 136 и 163 к.с. Горивната система е широко използваната Common Rail. Тестваната от нас версия е с двигателя със 108 к.с. и най-малкия товарен обем. Вземаме ключовете и документите от любезните вносители от Порше БГ и се насочваме към паркирания отпред автомобил.

Масивно излъчване и остри, изсечени форми

Първото впечатление, естествено, е от външния дизайн. Crafter се откроява с масивното си излъчване и острите, изсечени форми. Леко „камионджийският“ вид не е случаен, като се има предвид, че за отправна точка на дизайна на Crafter е използван произвежданият в Бразилия тежкотоварен камион Constellation. Дизайнът, разбира се, е въпрос на вкус, но личното ми мнение е, че усещането, което придобива човек, гледайки автомобила отвън, е точно такова, каквото е необходимо за този клас – тук са избегнати леко „миловидните“ форми, които напоследък се забелязват при някои от конкурентите, и е заложено на усещането за солидност. Задната част на автомобила се отличава с характерните извивки и централно разположената емблема, но в сравнение с предницата се слива с общия фон. Трудно би било по друг начин, тъй като тук основното е дву­крилата врата, и дори и при огромно желание от страна на дизайнерите надали би могло да се постигне нещо по-различно и оригинално.

Изключително просторен интериор

След външния дизайн идва ред и на оформлението в кабината. Въпреки че преобладаващата част от хората, купуващи автомобили от този клас, никога не сядат зад кормилото им, все повече от тях си дават сметка, че това е вторият дом на водача и по-добрите условия в него биха довели до по-висока производителност. Все пак не са малко случаите, когато водачът на такъв автомобил прекарва зад кормилото над шест часа дневно и тогава дребните на пръв поглед решения в интериора се превръщат в сериозни предимства или недостатъци.
Първото, което ми направи впечатление, е изключително удобната стойка зад кормилото. Дори и при ръст над средния, както в конкретния случай, между коленете и таблото остава достатъчно място. Регулирането на кормилото (опция, с която беше оборудван тестовият автомобил) безспорно е нещо много ценно при водачи с ръст, различен от стандартния, а може би и не само при тях. Подлакътникът (също опция) би облекчил доста водача, особено при продължително извънградско шофиране. Единственото неприятно впечатление при заемане на мястото на водача е доста твърдият подглавник. Усещането е, че все едно сте си опрели главата директно на металната преграда. Лично аз не бих искал при един удар отзад главата ми да се срещне точно с този подглавник. С изключение на това
позицията и усещането зад кормилото са отлични, много добро впечатление прави челното стъкло, чийто горен край е разположен доста високо и за разлика от някои конкуренти на висок шофьор не му се налага да се привежда, за да види предстоящо изкачване или стръмен участък от пътя.
Ежедневната работа на ползващите такъв тип автомобил често е свързана с много документи и дребни вещи, за които би трябвало да има удобни места. В това отношение Crafter се представя много добре – удобни ниши върху арматурното табло, събиращи документи във формат А4, ниша зад кормилото, която позволява съхраняване на множество дребни вещи на една ръка разстояние, ниши в арматурното табло, част от които може би биха отпаднали след монтаж на аудиосистема и тахограф, поставки над челното стъкло, големи джобове във вратите и т.н.
На фона на това изобилие лек недостатък се явява сравнително малкият обем на жабката, където не се събира лист А4, но това е нещо, което се забелязва при много автомобили, не само от този клас. Детайлите в купето са добре сглобени, типично за товарен автомобил са твърди на пипане, но тук акцентът е поставен по-скоро на издръжливостта на материалите и възможността за по-лесно почистване. Интересно и полезно решение са вентилационните отвори на горната част на таблото, от които духа студен въздух (независимо от отоплителната система) към лицето на водача.
Включването на светлините се осъществява по типичен за VW начин – чрез въртящ се превключвател на таблото отляво на кормилото, а регулирането на чистачките е изнесено на „врътка“ на лостчето за мигачите. Решение, характерно за марката, е задействането на фаровете за мъгла чрез издърпване на ръкохватката, което би създало леки затруднения на водачите, управлявали и други марки автомобили преди това.
На таблото пред водача се забелязва липсата на индикатор за температурата на охлаждащата течност, което е обичайно и при други лекотоварни модели. За мен това решение е странно, като се има предвид, че такива автомобили много често се експлоатират в натоварен режим и би трябвало да предоставят повече информация на водачите си. Интересно решение е дигиталното изписване на моментната скорост на информационния дисплей освен класическия аналогов уред. Като цяло ергономията в салона е на много високо ниво, за управлението на уредите е необходимо сравнително малко време за свикване.

На пътя

Завъртам ключа и стартирам двигателя. Звукът му се чува в купето ясно и отчетливо. При някои конкуренти при работещ двигател в купето е доста по-тихо. Общият пробег е едва 600 км и за опити за резки ускорения е изключено да се говори. Все пак прави впечатление, че за по-добра динамика на двигателя са му необходими поне около 2000 оборота. Това всъщност е характерно за по-голяма част от дизеловите двигатели с турбокомпресор.
Динамиката и еластичността не впечатляват особено предвид относително малките размери и ниската каросерия на автомобила. Може би след изминаването на малко по-голям пробег двигателят би се „поотпуснал“, но първоначалното впечатление е, че той по-скоро е сравнително шумен и не особено динамичен. Тук, на пътя, проличава, че автомобилът е с рама. Дефек­тите по пътя се усещат ясно в купето, „подскачането“ при преминаване през серия неравности е доста отчетливо.
Crafer е едно от едва трите предложения в този клас, използващо рама. Останалите два „камиона“ в класа на големите ванове са споделящият голяма част от агрегатите Mercedes-Benz Sprinter и държалият дълго време първенството за товарен обем при вановете IVECO Daily. Всички останали в този клас изграждат автомобилите си върху самоносеща каросерия.
Tестваният от нас автомобил е с обща маса 3500 кг, което дава възможност той да се управлява от водач с категория B, а и да влиза в централните части на градовете. Сравнително компактните размери на автомобила го правят лесен за управление в градски условия, а ниският таван намалява влиянието от страничния вятър, какъвто имаше в деня на теста.
Напускаме околовръстния път и се насочваме към склад в жк Дружба, за да проверим товарните възможности. Тук ниският таван, който беше предимство при страничен вятър и при преминаване под дървета, се явява недостатък. Товарът, който сме избрали, е от аксесоари за пикапи, но за големите изделия като хардтопи и капаци про­странството не е достатъчно. За тези, които се нуждаят от по-голяма вътрешна височина, Crafter се предлага и с по-висок таван на същата товарна дължина.
В тесния склад удобство би била опцията за отваряне на задните врати на 270°.
След натоварването се отправяме към джунглата на софийското движение. Двигателят ясно напомня за своето присъствие с шума в купето, като направи впечатление, че намясто той е по-шумен от конкурентите, но при движение с 80 км/ч по Цариградско шосе шумът е в рамките на нормалното. Докато при движение извън града от динамиката може да се очаква още, тук, в града, тя е напълно достатъчна. Фак­тът, че в задръстването при изкачване към телевизионната кула бяхме редом с един трактор и стигнахме заедно до светофара, според мен прави инвестицията в по-мощен агрегат при ползване в градски условия излишна.
В натовареното движение си проличава удобството от допълнително монтираната система Hill Holder, която, след отпускане на педала на спирачката, задържа автомобила за няколко секунди. Така той потегля, без да се премести и сантиметър назад, и без използването на полусъединител. Това удължава живота на съединителя и инвестираната сума за тази система би трябвало да се изплати най-малкото вследствие от удължения му пробег.
В градски условия се усещат и качествата на спирачките, подпомогнати серийно от ABS и ESP. Самият факт, че тези две системи при Crafter се предлагат серийно, а при някои конкуренти ще трябва да доплатите дори и за антиблокиращата система, говорят достатъчно за усилията, положени от немските инженери. Всъщност това е може би единственият автомобил в класа със серийно монтирана електронна стабилизираща програма, а тези автомобили доста често се карат по неособено разумен начин. Вероятно на всеки водач на такова возило му се е случвало да „пришпори коня“, за да пристигне навреме или просто за да се прибере по-скоро. Следва около 1 час шофиране, за да стигнем до другия край на София. През това време в многобройните ниши в кабината се намира място за всичко – дъвки, бонбони, кърпички, телефон, тефтер, документи в размер А4 и всякакви неща от ежедневието.
Лек минус е малко ниското разположение на уредите за регулиране на температурата и бутона за аварийните светлини, но това се наблюдава в доста автомобили – горният край на централната конзола е зает от ниши или просто от пластмаса. В натоварения трафик си проличава предимството от сравнително малките габарити – за човек, вече управлявал микробус, този ван не би създал повече трудности от средностатистически седан или комби.
След края на това пътуване просто не ми се слиза – в купето липсваха паразитни шумове, с шума от двигателя се посвиква, а и първоначалното впечатление от удобното място на водача се потвърди, дори и се засили. Ако трябва да избирам ван, който да карам по-дълго, това определено би бил моят избор.

Цени и конкуренти

Идва ред и на преглед на ценовата листа – стартовата цена на Crafter е 41 746 лева без ДДС, а цената на тествания автомобил е 47 624 лева без ДДС. Цената е по-висока от тази на повечето конкуренти, но реална съпоставка би трябвало да се прави не с моделите със самоносеща каросерия като Renault Master/Opel Movano, Ford Transit или триото Peugeot Boxer/Citroёn Jumper/Fiat Ducato, а с вановете, качени на рама – Mercedes-Benz Sprinter и IVECO Daily.
Crafter предлага богато серийно оборудване – в базовата цена получавате ABS, ESP, електронна блокировка на диференциала, електрически стъкла, резервно колело под купето и др. В директна съпоставка с Daily се вижда, че IVECO предлага по-ниска стартова цена, но и по-бедно оборудване. Ако решите да дооборудвате Daily до нивото на Crafter, дори ще ви излезе по-скъпо. Разбира се, при сравнение с ван на самоносеща каросерия, разликата в цените става солидна, но срещу повечето пари, с които ще се разделите, за да придобиете VW Crafter, вие ще получите един автомобил с много добро качество на сглобката, отлична репутация и много висока остатъчна стойност. Един истински професионалист.