Отборът на КамАЗ Мастер спечели 8-а победа в топмаратона

В 31-вото си издание* най-масовият и популярен маратон направи радикална промяна: смени се както името, което стана „Дакар Аржентина Чили 2009“, така и континентът – прероденото състезание се озова в Южна Америка. Преодоляването на 9574 км по непознатите за повечето участници пампаси на Патагония, пустинята Атакама, а и самите преходи в Андите са истинско изпитание дори да няма състезателен елемент. А тъкмо желанието да премерят сили и да покажат в надпревара кой е най-добър, събра на старта в Буенос Айрес екипите на 168 автомобила, 23 пилоти на четириколки, 168 мотоциклетисти и 74 екипажа на камиони – от различни националности и континенти. Едни от участниците са професионални състезатели, други са местни спортни звезди в различни спортове, трети просто търсят неповторимо изживяване – нещо, което състезанието винаги е давало на участниците.

Кой кой е

Това се разбра след минаването на споменатото разстояние, разделено на 15 етапа, от него 5656 км (почти 60%) бяха специални, т.е. скоростни етапи (СЕ). Ще илюстрирам сложността на маршрута, като представя накратко само най-трудния, 10-и етап: Копиапо-Копиапо (в Чили), който участниците трябваше да преодолеят на 13 януари.
Общата му дължина бе 686,21 км, от тях преход 16,05 км и специален етап 670,16 км, включващ „между другото“ изкачване от север на Атакама, най-сухата пустиня в света, и денивелация на трасето от 650 м надморска височина до 2500 м в средната му част. Специалният етап минава по пясъци и дюни, макадам, запечатка, пръст, пръст с пясък, каменни участъци… Всичко друго, освен някакъв нормален път. След голямо отсяване в този етап от втората част от състезанието бяха останали да стартират стойностни участници: 128 мотоциклетиста, 14 водачи на четириколки, 109 екипажа с автомобили и 61 с камиони. Преодоляха го 100 мотоциклета, 6 четириколки, 29 автомобила и 14 камиона, и то след като дължината му бе съкратена на 476 км поради непроходими пясъци!
Тук Владимир Чагин, наричан „Царят“ заради петте си победи в маратона, постигна 4-а етапна победа (47-а в кариерата си), оставяйки на 1 минута и 44 секунди зад себе си Де Рой младши и на 3.56 съотборника си Кабиров.
Изключителната трудност на СЕ 10 и прогнозата за много силни ветрове в зоната на етап 11 (прехода през Андите и минаването на границата Чили-Аржентина) стресна организаторите и СЕ 11 въобще не се проведе.

Равносметката

В крайна сметка до финала в Буенос Айрес стигнаха 113 мотоциклетисти, 13 пилоти на четириколки, 91 автомобилни екипажа и 54 камиона.
Много емоции и изненади имаше при автомобилите, но някои от най-силно проявилите се в първата половина на маратона не успяха да удържат на темпото или ги подведе техниката. Това се случи и със съвсем новите дизелови Lancer-и на Mitsubishi. На тях предстои да изчистят проблемите и да наберат още надеждност, така както VW Race Touareg дочака своя час.
Моите герои са мотоциклетистите: самотните бегачи на дълги разстояния, които нито за момент няма кому да прехвърлят управлението, а същевременно трябва да се справят и с навигацията в места, които не са виждали през живота си. Тук монолитният блок на KTM изглеждаше непобедим.

Атлетите в тежката категория

Да видим какво се случи при товарните автомобили, които, също като машините от другите категории, имат много малко неща от серийните модели. Но в екстремните моторни спортове е така.
Стейси трябваше да брани титлата си от 2007 година (която продължи да носи и миналата година поради отменянето на Дакар 2008), за да докаже, че е станал победител със своите качества, а не поради грешката на съперника му от КамАЗ Мастер. Изключително опитният отбор на камазовците държеше не само да се реваншира, но и да докаже, че се състои от най-добрите екипажи, каращи най-добрите автомобили – КамАЗ 4326.
Стейси, лидерът на MAN, който в един момент имаше и технически проблем, не успя да се качи по-нагоре от 8 място във временното класиране и не потегли в етап 8, първия след почивката.
А в борбата за първите 3 места претендентите бяха трима: отначало Де Рой с навигатор опитния Колсул изведе своя Ginaf начело. Това продължи до етап 5, след който невероятният дут на КамАЗ Кабиров-Чагин пое водачеството, за да не го отстъпи до края. Двамата неколкократно си разменяха първите места в отделните етапи, но без да правят големи разлики, контролирайки ситуацията в интерес на целия отбор. Де Рой малко по-малко натрупа 48 минути закъснение.
В етап 10 той опита неспортсменски да се възползва от инцидента на чешкия екипаж с пилот Томачек (№512), чиято Tatra се бе преобърнала: двата КамАЗ-а все още помагаха на чехите да върнат камиона на колела, а холандецът, който пристигна по-късно, продължи към финала.
Това не промени хода на събитията и разликата между водача Кабиров и Де Рой отново почна да набъбва, за да стигне 1 час.
В крайна сметка желязното спазване на отборната тактика (преди всичко е важно да победи КамАЗ, индивидуалната победа е на втори план), изключителното майсторство на екипажите и техния сервиз, както и великолепно подготвените машини не оставиха съмнение, че КамАЗ е недосегаем тази година. Победата е още по-ценна, защото е постигната на нов, непознат маршрут в Южна Америка, който постави всички участници в еднакво положение, а битката при камионите, започнала още от първия етап, не утихна до края и превърна състезанието едно от най-напрегнатите в тридесетгодишната история на този рали маратон.
Пълен триумф за КамАЗ в Буенос Айрес. На стълбичката на победителите най-високото място заеха Кабиров-Беляев-Макеев и това е втората титла за Фирдаус Кабиров. Петкратният победител Чагин, заедно със Савостин и Николаев, не успя да прибави още една титла и да изравни рекорда на чеха Лопрайс, който пък този път извади малшанса да отпадне малко преди края, в етап 14.
Разбираема е радостта и гордостта на победителите: състезателните камиони с коня с развята грива по безапелационен начин заеха първо, второ и четвърто място. Държа да подчертая, че това 4-о място е изключително! Защо ли? Ами защото го спечели третият
КамАЗ в отбора, който изпълнява ролята на техническа „бърза помощ“. Този автомобил е натоварен далеч повече от първите два и изглежда невероятно, че в такива условия Илгизар Мардеев, Вячеслав Мизюкаев и Айрат Мардеев не само завършиха, но и изпревариха опит­ни бойци като бразилеца Де Азеведо, японеца Сугавара и ред други.