На този фронт най-напред е Норвегия, която предвижда да забрани продажбата на ендотермични превозни средства към 2025 г. и където процентът на продадените нови електрически автомобили е около 80 процента от общия брой – всичко това благодарение продажбите на природен газ и петрол.

Какви са причините за решителния ход на правителството в Адис Абеба? На първо място изглежда са икономическите фактори: необходимост от рязко орязване на разходите за внос на петрол и деривати, използвани предимно от транспортния сектор. Според етиопски източници те възлизат на 6 млрд. долара през м.г. и причиняват силна зависимост на страната, усложнена от топящите се валутни резерви. Смущаващ и неизяснен е въпросът за инфраструктурата за презареждане, както и за достъпа на населението да тези ПС.

В Етиопия един автомобил се пада на около 500 човека, а делът на населението, което може да си ги позволи, е много нисък. В момента електричеството е недостъпно за близо половината от населението, независимо от плановете за универсален достъп до електроенергия до 2025 година, основани на язовирната стена Grand Ethiopian Renaissance Dam, построена на Синия Нил, която  пък предизвиква сериозно напрежение между Етиопия и съседните Египет и Судан. Министър Симе е заявил, че се разработват планове за монтиране на стълбове за електропренос, на дали това ще бъде достатъчно?

Бъдещето на мярката изглежда несигурно. Мнозина се питат каква е ролята на Китай в този ход: правителството в Пекин е установило тесни отношения на африканския континент, където разви силно присъствие и инвестиционна дейност. Към китайската инициатива „Един пояс, един път“ се прибавя и засилващото се производство в индустриални мащаби на електромобили.

Министърът на транспорта и логистиката заяви: „Решението е взето: на автомобили, които не са електрически, няма да бъде разрешено да влизат в Етиопия“