Засегнат бе едновременно пътният, въздушен и морски транспорт, а локалните смущения бързо ескалираха в забавяния в цялата транспортна система.

Според данни от индустрията и от логистични оператори, включително от Girteka, това показва, че екстремният студ трябва да се третира като повтарящ се структурен риск за европейския товарен транспорт, а не като случаен сценарий.

Януари 2026 г. донесе една от най-суровите студени вълни в Европа от над десетилетие насам. Температурите паднаха под –30°C в Северна Швеция и Финландия и се доближиха до –40°C в части от Скандинавия. Литва отчете температура –34.3°C, най-ниската за последните 30 години. Западна и Централна Европа също преживяха снеговалежи и студ, като предупреждения за лошо време бяха издадени във Франция, Германия, Белгия, Италия и Нидерландия.

Критично е, че смущенията възникват едновременно в множество региони, умножавайки забавянията по взаимосвързаните транспортни коридори.

Пътният транспорт е засегнат най-силно

Пътните мрежи са били засегнати най-силно. Във Франция задръстванията в региона Ил дьо Франс надхвърлиха 1000 километра, което доведе до ограничения за тежкотоварни автомобили, за да бъдат възможни операциите по почистване на снега. Италия активира национални зимни спешни протоколи по ключови автомагистрали, включително контролирани процедури за влизане и ограничения на лентите.

В цяла Европа водачите са се сблъскали с намалени ограничения на скоростта, локални затваряния на пътища и забавяния от часове до дни. Girteka отбелязва, че когато екстремният студ засегне множество възли на мрежата едновременно, транспортните системи изпитват структурни смущения, а не изолирани забавяния.

Икономическите загуби от студеното време

Екстремното време налага измерими разходи за европейския транспорт. Финансираният от ЕС проект EWENT оценява, че събитията, свързани с времето, причиняват най-малко €15 милиарда годишни загуби за транспортната система в цяла Европа, като автомобилният транспорт е особено потърпевш поради забавянията във времето и рискове от инциденти.

Според Европейската агенция по околната среда, екстремните явления, свързани с времето, са причинили приблизително €822 милиарда икономически загуби в ЕС между 1980 и 2024 г., като около 25% от загубите са се случили след 2021 г. Въпреки че наводненията и бурите доминират в общите цифри, опасностите, свързани с температурата – като студени вълни и мраз – отговарят за около 8% от общите загуби.

Защо екстремният студ причинява внезапни повреди

Студеното време засяга транспортните системи различно от топлинните вълни. Докато високите температури обикновено влошават производителността постепенно, студът въвежда ефекти, при които системите се повреждат внезапно, когато температурите паднат под критични прагове.

Въз основа на данни за поддръжка от своите операции, Girteka съобщава, че повредите на превозните средства, свързани със студ, най-често засягат ограничен брой системи:

Електрически системи: Капацитетът на батерията може да падне до 40–50% при –20°C, увеличавайки риска от неизправности при стартиране.

Горивни системи: Втвърдяването на дизела и замръзването на AdBlue могат да ограничат потока на гориво или да блокират стартирането на двигателя.

Пневматични и спирачни системи: Течността във въздушните резервоари може да замръзне, влошавайки спирачната производителност.

Гуми и сцепление: Намалената еластичност и сцепление увеличават спирачния път и риска от блокажи.

Помощни системи: Замръзналата течност за чистачки намалява видимостта по време на снеговалеж и мръсни стъкла от пътя.

Според Girteka, тези повреди често възникват едновременно по време на бърз спад на температурата, умножавайки смущенията в целия автопарк. Много от тези проблеми могат да бъдат предотвратени чрез сезонна подготовка, извършена преди зимата.

Рисковете за товара се увеличават по време на продължителни забавяния

Екстремният студ засяга товара различно в зависимост от вида на продукта и температурните изисквания. Пресните храни са уязвими към замръзване, докато замразените храни представляват оперативни предизвикателства, като замръзнали уплътнения на врати и по-дълго време за разтоварване. Напитките и течностите са податливи на повреда на опаковката при замръзване; фармацевтичните продукти са изключително чувствителни дори към краткотрайни температурни отклонения; а електрониката е изложена на конденз по време на температурни преходи.

Girteka отбелязва, че продължителните зимни забавяния увеличават експозицията към щети във всички товарни категории, особено когато мониторингът и видимостта в реално време са ограничени.

Възраст на автопарка и зимна устойчивост

Състоянието на автопарка също влияе на зимната производителност. Според ACEA средната възраст на камионите в ЕС е около 14 години, което прави тежкотоварните превозни средства сред най-старите автопаркове в европейския транспортния сектор. По-старите превозни средства обикновено са по-податливи на механичен стрес, свързан със студ, което увеличава риска от повреди и забавяния.

Някои оператори, включително Girteka, съобщават за значително по-ниска средна възраст на автопарка. По-новите превозни средства обикновено предлагат по-висока механична надеждност и по-добра интеграция със системите за мониторинг, въпреки че възрастта на автопарка е само един от факторите, оформящи зимната устойчивост.

Студените вълни вече не са изключение

Януарската студена вълна през 2026 г. демонстрира, че екстремните зимни условия вече не са изолирани аномалии. Когато ниски температури се задържат в множество региони, надеждността на транспорта зависи от готовността на инфраструктурата, състоянието на автопарка и специфичното оперативно планиране за зимата в целия сектор.

С увеличаването на климатичната променливост, екстремният студ вероятно ще остане повтарящо се предизвикателство за европейския автомобилен транспорт и веригите за доставки, а не изключително събитие.