Мнозина смятат Mazda BT-50 за типичен японски пикап. Това може да е било така преди 20 години, но не и днес. Новият BT-50 може да се нарече по-скоро австралийски пикап, защото е конструиран тъкмо там и конструкцията му е пригодена именно за тежките условия на експлоатация в Австралия…
Мнозина смятат Mazda BT-50 за типичен японски пикап. Това може да е било така преди 20 години, но не и днес. Новият BT-50 може да се нарече по-скоро австралийски пикап, защото е конструиран тъкмо там и конструкцията му е пригодена именно за тежките условия на експлоатация в Австралия.
Ще попитате: какви пък чак толкова тежки условия за един пикап може да има на континент, чиято най-висока планина е по-ниска от Черни връх? Ами ето какви: голямата пустиня Виктория, Голямата пясъчна пустиня, пустинята Гибсън, пустинята Танами, пустинята Симпсън, пустинята… Е, не знам повече пустини. Знам само, че тези сухи и жежки тропически местности са разположени в западната и централната част на континента, а в северните му райони най-редовно се сипят проливни екваториални дъждове.
С други думи, ако търсите място, където всички възли и агрегати на пикапа да се изпържат в собствен сос, подправен с най-различни атмосферни условия, то това е Тера Инкогнита. Пак там е разработен и технологичният двойник на Mazda BT-50 – Ford Ranger. Двата модела се произвеждат в едни и същи заводи, на едни и същи поточни линии в Тайланд и Южна Африка.
BT-50 и Ranger дебютираха едновременно на Australian International Motor Show през 2010 година, когато стана ясно, че инженерните екипи на Mazda и Ford по традиция са използвали една и съща база за разработките си, но за разлика от преди са работили съвсем независимо един от друг. Външният вид на двата пикапа е толкова различен, че само набитото око може да забележи малкото идентични детайли, сред които са покрива, челното и задното стъкло.
Още преди да се появи на пазара Mazda BT-50 си спечели доста фенове заради смелостта си да заложи на новаторски дизайн в един толкова консервативен автомобилен клас, какъвто е сегментът на пикапите. Немалко обаче бяха и критиците на този подход, който е в принципно противоречие с разбирането, че външният вид трябва да отразява в максимална степен същността на автомобила, а именно – здравина, голяма товароносимост и отлични офроуд характеристики.
Няма спор по въпроса, че дизайнерите на Ford са постигнали по-добър синхрон в това отношение. Не трябва обаче да има и двоумение по темата, дали конструкцията на Mazda BT-50 е също толкова корава като тази на Ranger въпреки нежния силует на „японката”…
Пълният текст на статията можете да прочетете в следващия брой на сп. ВАНОВЕ, неразделна част от сп. КАМИОНИ, бр. 6/2012.
