Комисията избра 107 проекта за транспортна инфраструктура, които да получат над 6 милиарда евро безвъзмездни средства от ЕС от Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Това е инструментът на ЕС за стратегически инвестиции в транспортна инфраструктура.

Къде сме ние?

Проучване на списание Логистика сред одобрените проекти показва, че България ще участва едва в две съвместни инициативи. Първата е FAIRway Danube II в партньорство с Австрия и Унгария. Проектът, на стойност 16,9 млн. евро и цели да подобри надеждността и предвидимостта на корабоплаването по Дунав.

Вторият одобрен проект с участието на България е за надграждане управлението на информационни услуги по речни коридори или т.нар. РИС (речна информационна система). Проектът се нарича River Information Services Corridor Management Execution 2 и в него освен България участват още 13 държави членки. Сумата за реализиране целите му е 18,2 млн. лв.

Извън тези две инициативи България няма друг спечелен самостоятелен проект за подобряване на транспортната си свързаност.

За сравнение съседна Румъния е успяла да спечели безвъзмездни средства по два самостоятелни проекта на обща стойност близо 530 млн. евро. Най-големият от които е за 423,6 млн. евро за втора фаза на проекта за модернизация на жп линията Букурещ – Жилава – Гюргево – Северна граница Гюргево. Вторият самостоятелен проект на Румъния е с финансиране от 106,7 млн. евро, които ще се вложат във втори етап на модернизацията на жп инфраструктура в пристанище Констанца. Северната ни съседка участва и в редица други съвместни инициативи, получили финансиране.

Приоритетите

Над 80 % от финансирането ще подкрепя проекти, които осигуряват по-ефективна, по-екологична и по-интелигентна мрежа от железопътни линии, вътрешни водни пътища и морски маршрути по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), посочват от ЕК. Освен това проектите ще укрепят коридорите за солидарност между ЕС и Украйна, създадени с цел улесняване на износа и вноса на Украйна.

Основните трансгранични железопътни връзки по основната трансевропейска транспортна мрежа също са приоритетни за финансиране. Те включват тунела Brenner (свързващ Италия и Австрия), Rail Baltica (свързващ трите балтийски държави и Полша с останалата част на Европа), както и трансграничния участък между Германия и Нидерландия (Emmerich-Oberhausen).

Морските пристанища в Ирландия, Гърция, Испания, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша ще получат финансиране за развитие на електрозахранването на брега с цел намаляване на емисиите на парникови газове от акостирали плавателни съдове.

За да може транспортът по вътрешните водни пътища да бъде подготвен за бъдещето, инфраструктурата по трансграничните водни пътища Сена – Шелда между Франция и Белгия ще бъде модернизирана. Вътрешните пристанища на басейните на река Дунав и река Рейн, като Виена и Андернах, също ще бъдат модернизирани.

За да се повиши допълнително безопасността и оперативната съвместимост на железопътния транспорт в ЕС, Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) ще бъде инсталирана във влаковете и железопътните линии в Чехия, Дания, Германия, Франция, Австрия и Словакия. По пътищата няколко държави — членки на ЕС, ще внедрят интелигентни транспортни системи и услуги (ИТС), по-специално съвместни ИТС (СИТС) за по-безопасен и по-ефективен транспорт. Няколко държави членки ще получат подкрепа за европейските проекти за управление на въздушното движение с цел повишаване на ефективността на въздушния транспорт и създаване на Единно европейско небе.

107-те проекта са избрани измежду общо 353 проекта, представени в отговор на публикуваната през 2022 г. покана за представяне на предложения. Финансирането от ЕС ще бъде под формата на безвъзмездни средства, които ще се използват за съфинансиране на общите разходи по проекта.