Изминаха повече от 12 години, откакто беше представено първото поколение на Citroёn Berlingo. Той и технологичният му близнак Peugeot Partner се сочат за основатели на класа си.

Разработени първоначално като малки лекотоварни автомобили, тези возила постепенно претърпяха доста промени – сдобиха се със странични врати, втори ред седалки, превръщайки се в многофункционални пътнически автомобили. Те станаха по-големи, по-комфортни, започваха да използват по-високотехнологични двигатели.
Появиха се и версии със задвижване на всички колела, някои от които разполагат със съвсем прилични възможности извън пътя. Автомобилите от този клас, известни в България като „баничарки“, вече са неизменна част от движението. В товарно или пътническо изпълнение те намират много широко приложение – в автопарковете на фирми от различни браншове, като единствен (или основен) автомобил при еднолични търговци и занаятчии. В доста европейски държави, където на автомобила се гледа като на превозно средство, а не като на средство за демонстриране на несъществуващ социален статус, пътническите им версии намират приложение и като семейни автомобили.
В топлия пролетен ден нашият екип изпробва последното поколение на Berlingo в товарно изпълнение, оборудвано с дизеловия двигател с мощност 90 к.с. Първо малко „суха“ информация за модела: новото товарно Berlingo се предлага с три двигателя – един бензинов и два дизелови, като и трите са с еднакъв работен обем – 1,6 л. Бензиновият е с мощност 90 к.с., а двата дизелови – със 75 и 90 к.с. Има две дължини на товарното пространство и възможност за избор на опциите съобразно нуждите и възможностите.

Първи впечатления

Първите впечатления от един автомобил са винаги от външния му дизайн. В това отношение Berlingo е типичен представител на марката Citroёn. Характерната радиаторна решетка с двата „шеврона“ е елемент, наложен в цялата гама на марката. Като цяло предницата напомня на еднообемния C4 Picasso. Тенденцията на увеличаване на размерите на новите модели не е подминала и Berlingo – в сравнение с предшественика си той е по-дълъг с над 20 см и по-широк с около 10 см.
По-големите габарити определено са повлияли на излъчването на автомобила. Надали някой модел в този клас би могъл да се нарече красавец, така че влизаме в автомобила и потегляме. Един поглед върху арматурното табло показва колко бързо се движат нещата в автомобилната индустрия – не беше толкова далеч времето, когато такива материали се използваха в леки автомобили от среден и по-висок клас. Разбира се, със съвременен лек автомобил не може да има съпоставка, но не трябва да забравяме, че това е лекотоварен ван.
Сравнени с класа си, материалите в купето са според мен на едно средно равнище. Множеството ниши – във вратите, под седалките, над челното стъкло и на други места, безспорно са нещо ценно в ежедневието на водача. Интересно решение са „дупките“ на таблото, под вентилационните отвори, но в тях не можа да се събере половинлитрова бутилка от любимата ми газирана напитка. Тестваният от нас автомобил беше с три места (2+1), като облегалката на средното място пада напред и така се образува много удобна и практична масичка, която може да служи и за подлакътник. Вижда се, че при проектирането са търсени функционалност и създаването на добра работна среда.
Още с първите километри отбелязвам един недостатък на формата на арматурното табло, който е по-скоро резултат от високия ми ръст. Средната колона, на която е разположен иначе много удобният скоростен лост, е доста „издута“ към водача. При ръст извън стандартите (над 2 метра) за дясното коляно не остава много място и болките от непрекъснатия контакт с твърдите пластмаси се появяват много бързо.

В града

Голяма част от живота на баничарката преминава във градско движение. Тук Berlingo се управлява леко, високата позиция дава много добра видимост, единственият недостатък в това отношение е липсата на допълнително широкоъгълно огледало, което да показва мъртвата зона. Въпреки големите странични огледала маневрите в града трябва да се правят с мисълта, че „там може да има нещо“.

Товарно пространство

Тестваният от нас автомобил е с асиметрична задна врата. Това решение има своето предимство, когато автомобилът трябва да се товари с мотокар. Обемът на товарното отделение според спецификацията е 3,3 м3. Много добро решение е възможността за сгъване на дясната седалка и демонтиране на част от преградната стена. Това дава възможност за превоз на по-дълги товари, което в нашия случай се оказа ценно (вж. вляво). Куките на пода и гуменото покритие улесняват превозването и запазват вътрешността на товарния отсек.

На магистралата

Да пробваме как се държи автомобилът при магистрално каране. Поемаме по автомагистрала Тракия към Стара Загора. Поддържането на позволената скорост от 130 км/ч не е проблем, единственото „замисляне“ на двигателя е при изпреварванията при големите изкачвания, но като цяло тягата е много добра. Предавателната кутия е 5-степенна, а оборотите на коляновия вал при тази скорост са малко под 3000. Тук си проличава, че все пак караме товарен автомобил – при тази скорост в купето не може да се разговаря спокойно, разговорите по телефона (с Hands-free, естествено) трябва да се водят на много висок тон.
Музиката трябва или да се усили, или да се чуват само ниските честоти от нея. Опитът ми показва, че така е при всички товарни версии на автомобилите от този клас, дано от Citroёn да са предвидили допълнителна звукоизолация за пътническата версия. Автомобилът създава впечатление за стабилност на пътя, но окачването напомня за себе си при преминаването през неравности, каквито не липсват (нищо че се движим по най-натоварената магистрала).

Подбалканският път

На връщане от Стара Загора минаваме през Подбалканския път, където може да се получи много повече и по-ценна информация за автомобила. Този път предлага много разнообразно каране – дълги прави, дълбоки и плавни завои, последвани от стръмни изкачвания и спускания, множество остри и обратни завои. Тук пролича добрата работа на двигателя.
Тенденцията за намаляване на обема при подобряване на характеристиките навлиза във всички сегменти. На въпрос дали малкият двигател 1,6 може да тегли това голямо купе, бих отговорил: „Определено може“. Разполагаме с достатъчен ресурс за изпреварване, така че поддържаме доста добро темпо по неособено натоварения път.
При влизането в планинската част започва изпитанието на окачването. Множеството завои, следващи един след друг, и добрата (на места) настилка предразполагат към по-динамично движение. За класа си Berlingo се справя сравнително добре. Законите на физиката важат и високият център на тежестта и окачването, пригодено за максимална товароносимост, си казват своето. Автомобилът осигурява добро пътно поведение в завоите, съчетано с мощния двигател. Надали някой разумен човек би очаквал спортни изпълнения точно от този автомобил, доказал силата си в друга област.

Конкуренти и цени

Цената на тествания автомобил е 29 980 лв. с ДДС. Той разполага с добро оборудване – сервоусилвател, климатик, ABS, въздушна възглавница, ел. стъкла, модулна преграда за товара, трето място и др. Когато излязоха на пазара в края на 90-те, френските баничарки бяха сами в класа си. Днес вече не са малко производителите, които предлагат изгодни решения в този клас. В ситуация като днешната, когато сме свидетели на безпрецедентни отстъпки, е трудно да се направи пряко сравнение, затова сравняваме цифрите в официалната ценова листа със забележката, че повечето вносители са склонни на много големи отстъпки.
При преглед на ценовата листа прави впечатление доброто за един товарен автомобил серийно оборудване. ABS, регулировка на кормилото и ел. стъкла са опции, за които други производители искат доплащане. Цените на Berlingo стартират от 23 540 лв. с ДДС и с това моделът е един от най-скъпите, предлагащи бензинови двигатели. По-ниската цена при някои конкуренти е постигната с по-бедно серийно оборудване. При добавянето на опциите, серийни за Berlingo, цените приблизително се изравняват.

В заключение

Berlingo показва, че е наследник на създателя на класа. Без да блести с нищо и с някои дребни недостатъци автомобилът доказва, че би изпълнявал ежедневните задачи и би бил в услуга на фирмата. Черноработник, който си върши работата, без да изпъква и да се набива на очи. Дори и в този клас сравнението на автомобилите е трудно. Предложенията на отделните производители често имат разлики в размерите, двигателите, товароносимостта и др. Затова всеки би могъл да намери това, което му е необходимо.
Златан Ковчазов