Втората победа на Volvo в надпреварата за Международен камион на годината идва с обновения F10 през 1984 г. Scania отново остава на второ място с intercooled-112, а MAN е трети с модела 361.

Философията на Volvo за универсален тежкотоварен камион впечатлява съдиите, които харесват идеята за премиум превозно средство, напълно покриващо повечето експлоатационни изисквания в Европа. Проектът за подобряване на F10 започва още през 1978 г. – само 12 месеца след пускането на оригиналния модел – като пълното финансиране за разработката е отпуснато в края на 1979 г.

Когато новият F10 се появява през 1983 г., той е резултат и от много часове консултации с водачи в допълнение към съобразяването с новите изисквания на законодателството и технологичния напредък. Всъщност F10 „версия две“ получава преработени кабина, двигател и разположение на шасито, за да си осигури победата.

Преработената кабина е резултат от изследвания с участието на водачи, при които инженерите на Volvo отбелязват, че оптималното ниво на очите на повечето водачи е по-високо, отколкото се е смятало преди. Затова са въведени по-ниска седалка, по-дълбоко челно стъкло и новоразположена конзола на радиото. Размерите на кабината също са преразгледани с добавяне на допълнителни 15 см височина над спалното легло благодарение на нов наклонен покривен панел и допълнителни 15 см дължина за дневната кабина, която е достатъчно дълга за сгъваемото легло за почивка.

Въведена е нова версия на 9,6-литровия двигател TD 100 – обозначена като TD 101F – която включва охлаждане на нагнетявания въздух за увеличаване на мощността до 299 к.с. В допълнение към интеркулера новите двигатели получават усилени цилиндрови глави, водни помпи с привод от зъбни колела, подобрени уплътнения на цилиндровите втулки и по-голям вентилатор. Подобрените характеристики на въртящия момент на TD 101F означават, че 8-степенната скоростна кутия R62 е подходяща като стандартно оборудване на повечето европейски пазари, като 16-степенната SR62 остава опция. Безинтеркулерният TD 101GA с мощност 273 к.с., въведен през септември 1981 г., също е наличен като алтернатива.

Шасито на F10 също получава значително внимание за модела от 1983 г., като задната част е стеснена за по-голям просвет, а параболични ресори с гумени вложки и шарнири заменят предишната конструкция със свободни краища отзад.

Въздушните резервоари и кутията за акумулатора са преместени от лявата страна на шасито и интегрирани с нов, по-голям ауспухов шумозаглушител, проектиран да съответства на предстоящите норми за шум на ЕИО. Въведени са нови правоъгълни горивни резервоари от алуминиева сплав, като стандартният капацитет от 270 литра може да бъде увеличен до 875 литра, като резервоарът с най-голям капацитет се допълва от пластмасов резервоар от 250 литра, монтиран под кутията на акумулатора вместо резервно колело. Вертикално изпускателно устройство също е добавено към списъка с опции.

F10 от 1983 г. запазва репутацията на оригиналния модел и печели много почитатели по света, преди да бъде заменен от финалната версия на F10 през 1987 г.