Предложенията ще се превърнат в механизъм, който ще доведе до сериозни сътресения за българската икономика и бранша. Около това становище се обединиха всички участници в срещата. Според министъра българската страна многократно е изразявала своите притеснения и аргументи, че така предложените текстове са небалансирани, дискриминиращи и се разминават с предварително заложените цели на ЕС. Като пример той посочи, че сред новите предложения е, не само водачите да се връщат на 4 седмици в експлоатационните центрове на фирмите си, но и превозните средства.

„Разбираме аргументите, че тези мерки целят социален ефект по отношение на водачите, но не може да разберем какво социално има в изискването превозното средство също да се връща“, каза още Росен Желязков. Той заяви, че това ще доведе до увеличаване на празните курсове и ще има негативен ефект върху екологията. Обсъдени бяха и други теми с неясно правоприлагане, като командироването на водачите, нощувките в кабините на превозните средства и внедряването на интелигентни тахографи.

Министърът обяви, че българската позиция по текстовете в Пакета за мобилност I ще бъде отстоявана на предстоящия на 3 декември 2018 г., Съвет по транспорт, телекомуникации и енергетика в Брюксел. Независимо от постигнатите резултати, по време на съвета ние няма да спрем да използваме всички механизми и възможности, за да не пострада българския бизнес, допълни той. Крайната мярка при негативен развой може да бъде дори дело в Европейския съд.

Според евродепутатите пък мерките по пакета е най-добре да се разглеждат и гласуват в следващия европарламент, а не сега, когато предстоят избори и западните депутати ще искат да трупат актив пред избирателите.