На среща-диалог между вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, и представители на транспортния бранш, бе обсъдено състоянието и перспективите пред българската тол система.
В близо тричасовия разговор министър Караджов акцентира върху справедливостта по отношение на платеното използване на пътната мрежа, докато браншовите организации и представителите на превозвачите изтъкнаха проблемите, пред които е изправен бизнесът и предложиха възможни решения.
Основният поставен от вицепремиера въпрос към бранша бе дали е справедливо българските граждани да продължават да плащат за пътища втори и трети клас, а превозвачите – не, както и дали е справедливо гражданите с леките си автомобили да плащат два пъти повече от превозвачите с тежкотоварните автомобили.
Тол системата е планирана за заплащане на пътна мрежа с дължина от 6050 километра, но реално второкласната мрежа е изключена и сега се таксуват само 3115 километра. През 2020 г. са събрани 267 млн. лева от винетни такси и 111 млн. лева от тол такси, а през 2021 г. – 271 млн. лева от винетни такси срещу 158 млн. лева от тол такси, изтъкна министърът.
Вицепремиерът каза, че актуалният обхват на тол системата създава прекомерно голямо натоварване на републиканската пътна мрежа, която остава извън таксуването, защото е икономически изгодно да се заобикалят маршрутите с тол такса и да се преминава по второкласните пътища, за което нищо не се плаща.
Караджов добави, че тази мрежа никога не е била проектирана и не може да издържи на толкова интензивен и тежък трафик. "Както ми пишат част от гражданите, по определени маршрути пътищата станаха на юфка", каза вицепремиерът. Той изброи подобни пътни участъци, като изтъкна, че има и претоварени третокласни пътища.
Според Караджов републиканската пътна мрежа, която се стопанисва и за която се харчат пари от бюджета, е малко над 20 000 километра, а тежкотоварният трафик заплаща за ползването на едва 15 процента от тази мрежа. Той допълни, че всички автобуси, преминали през държавата ни миналата година, са генерирали общо 1,6 млн. лева, а текущата тол тарифа в България е 12 стотинки на километър или три-четири пъти по-ниска от най-ниските ставки в Европа.
Димитър Димитров, изпълнителен директор на Камара на автомобилните превозвачи в България изтъкна, че философията на тол системата е „тол за всички“. Той отбеляза, че интензитетът на лекотоварния трафик е много по-голям и е нормално той да плаща повече. Димитров допълни, че всички действащи компенсаторни такси следва да бъдат анулирани и да не се спира чрез тях работата на превозвачите.
Ангел Траков, председател на УС на Съюза на международните превозвачи отбеляза, че сред превозвачите няма хора, които не искат да се плащат такси, защото браншът прави огромни инвестиции в своите автопаркове и съответно иска да кара по хубави пътища. Но това следва да се случва по справедлив начин. Траков добави, че подходът „трябва да се съберат едни пари“ е неправилен и преди да се действа, трябва да се направи подробен анализ и да се търсят решения.
Председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова отбеляза, че браншът би подкрепил едно предложение за увеличаване на цената на тол таксите и за обхвата на тол системата, но само когато България започне да прилага регламент 1370 в неговата цялост. Тоест, всички транспортни фирми да започнат да получават компенсации. Милтенова заяви, че браншът работи под себестойността на транспортната услуга, няма община в страната, която да разреши на превозвача да завиши цената на билета, а цената на метана е увеличен с 200 процента.
Милтенова каза и че регламентираната от закона печалба за фирмите от бранша е 5%, а за миналата година изплатените загуби на превозвачите са над 84 процента. Тя напомни, че практически браншът от две години не работи и няма как да се събират по-високи такси от него.
В края на дискусията вицепремиерът заяви, че ще назначи детайлен одит на тол звеното за периода от създаването му до 31 декември миналата година.
„Днешната ни среща е само началото на един диалог, преди да се прави каквото и да било. Не сме дошли на срещата с готови решения, които да налагаме, а целта е да се чуят различните мнения. Няма по-здравословно от това да знаем кой на каква позиция е принципно“, заключи Караджов.




























