Фирма Стефи ЕООД е от 23 години на пазара на товарни превози у нас. За това време тя се утвърди като сигурен и доверен превозвач за редица големи товародатели. Днес автомобилният ѝ парк наброява 50 влекача Scania и 50 полуремаркета Schmitz, а отскоро фирмата завърши и пусна в експлоатация новата си логистична база в Индустриален парк София – Божурище. Каква е тайната на доброто управление на една транспортна фирма? Как се привличат големи клиенти? Как ще се развива новата логистична база на фирмата? По тези и по други въпроси разговаряме с Юлиан Евгениев, собственик и управител на Стефи ЕООД.

– Г-н Евгениев, Вие се занимавате с автомобилни превози над 33 години. Как започна всичко?

– В началото на 90-те години реших да се занимавам с частен бизнес. Стартирах в сферата на търговията, като впоследствие закупихме два влекача и две полуремаркета с идеята да се занимаваме с международен транспорт. Първият ни лиценз за международен превоз на товари е от 1994 година. Той е на фирма Вишка 91, която създадохме и кръстихме на моята майка Вишка Герасимова. През 2001 година се роди дъщеря ми Стефани Василева и на нейно име кръстихме фирмата Стефи ЕООД, която регистрирахме през февруари 2003 година.

Първите два камиона, които закупихме, бяха употребявани, внос от Нидерландия. И досега работим по същия начин. Купуваме влекачи, работили между 3 и 4 години, с пробег от 300 000 до 500 000 км, марка Scania и чисто нови полуремаркета Schmitz. Това е нашата стратегия, тъй като по този начин по-бързо си възвръщаме вложените средства. Към момента разполагаме с 50 влекача и 50 полуремаркета. С тях работим предимно в скандинавските страни – Швеция, Норвегия, Финландия и Дания.

– Защо се насочихте към скандинавските страни?

– През 2002 година започнахме частично да работим в Скандинавия и работата там потръгна. Нашите служители свикнаха със спецификата на този пазар – с фериботите и с дългите отсечки. Извършваме както цели, така и групажни превози.

Близо 20 години работихме само в скандинавските страни. Последните 4 години обаче се насочихме и към страните от Бенелюкс, Полша, Германия, Дания и прибалтийските републики. Причината е, че някои шофьори имат притеснения от пътуване с ферибот, а при превози за Скандинавския полуостров това е наложително.

По отношение на групажните линии работим само като превозвачи, т.е. линиите не са наши. Планираме да създадем собствени групажни линии, като за целта ще използваме новия ни склад в Индустриален парк София – Божурище.

– Разкажете повече за тази Ваша нова придобивка?

– Проектът е едно от най-мащабните начинания за нашата фирма. Той е реализиран със сертификат за инвестиция клас А и е на стойност 4,377 милиона евро. Новата база е построена върху площ от 3050 кв.м с 3650 кв.м РЗП, като допълнително са изградени 600 кв.м модерни офис пространства, отговарящи на най-съвременните изисквания за ефективност, безопасност и удобство. Съоръжението разполага с 5 рампи с индустриални врати и е с капацитет 5200 палетоместа.

Местоположението на склада не е избрано случайно – локацията осигурява директна връзка с националната железопътна мрежа, бърз достъп до автомагистрали, свързващи България с Гърция, Сърбия и Турция, както и близост до летище София.

Смятаме да го използваме основно за групажните линии, които предстои да създадем. В него ще събираме и обработваме товарите. Допълнително ще осъществяваме транспорта на палетите от клиентите в страната към склада при износ и от склада към клиентите при внос.

За начало планираме да имаме по една седмична линия за скандинавските страни и една за страните от Бенелюкс. Допълнително ще предлагаме и 3PL, кросдокинг, етикетиране и други услуги.

Има интерес към сградата да бъде взета цялата под наем, но засега плановете ни са други. Замисълът ни е друг – да разполагаме с готов товар в склада по всяко време за автомобилите, разтоварващи във и около София. Смятам, че и за шофьорите ще е доста по-удобно да не се налага да изчакват за товари.

– Защо решихте новата логистична база да е в София?

– Първоначално мислех да купим терен в Нидерландия и там да направим наша база. Оказа се обаче, че теренът, към който се бяхме насочили, вече е зает. На връщане, когато кацнах със самолета в София, си казах – защо пък базата да не е в България. През 2021 година подадох заявление в НКИЗ за терен в „Индустриален парк София – Божурище“ и оттам ми отговориха, че разполагат с подходящ терен за нашия проект. Близо 2 години оформяхме документацията. Проектирането също ни отне година и още около година  за строителството на сградата. Общо около 4 години ни бяха нужни за реализацията на тази идея.

– В момента Вашата основна база е във Видин. За какво я използвате?

– Основната ни база във Видин е с площ 26 декара, като се използва за сервизна дейност и за паркиране на камионите. Искам да отбележа, че при нас цикълът на работа е затворен почти на 90%. Сега с новия склад в Божурище се надявам да достигнем 100%. Ние външни услуги почти не използваме. Обслужването на камионите става в наш сервиз във Видин, там са и отчетниците, както и диспонентите. Спедиторите и търговците се намират в офиса ни в София.

– Какви са тайните на успешния превозвач?

– Най-важно е постоянството. Това предлагаме и на нашите служители – работа в устойчива и подредена фирма. Дори в момента нямаме свободно работно място, за което да търсим хора – нито за шофьор, нито за отчетник, нито за диспонент, нито за монтьор. Съставът на фирмата ни е на 100% запълнен. Има хора, които работят от 27–28 години при нас. Тепърва ще набираме служители за новата ни база в Божурище – мениджъри, спедитори, водачи на ричтраци, складови работници и др.

При работа с клиентите много залагаме на коректността. Поемаме работа само ако имаме свободен камион, който може да я свърши.

Това повтарям често и на моите спедитори – не обещавайте нищо, ако в момента нямаме капацитет, т.е. свободни камиони.

При поемане на поръчка винаги даваме коректен номер на реален камион. Не спедиторът да даде произволен номер на камион и след това многократно да го сменя. Когато клиентите получат коректно отношение, след това е много по-лесно да ни се доверят. Имаме спечелени търгове на клиенти, които са големи международни компании. С тях работим вече дълги години, което показва, че са доволни от предлаганите от нас цена и качество.

Хубавото при нас е, че ние към днешна дата не даваме заявки на подизпълнители. Вземаме колкото ни трябват поръчки и ги изпълняваме, за да осигурим едно и също качество на услугата за клиентите.

– В какво е най-трудно да убедите клиента?

– Най-трудно е да се убеди клиентът, че това е цената на услугата. Ето в момента горивото поскъпна много заради войната в Близкия изток, което рефлектира на цените на услугата. Някои клиенти ни разбират, други – не, но това е реалното положение.

След пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна много партньори се убедиха, че невинаги спедицията е важна. Когато има липса на камиони, е важен превозвачът. По-добре директно да говориш с него и да получиш реален автомобил. Виждам, че все повече производители вече работят не само със спедиции, но и директно с превозвачите. Да, има колеги, които дават неразумни цени, но пък ние залагаме на качеството.

– Какво отличава добрия мениджмънт във Вашия бранш?

– Тайната е да имаш сплотен и постоянен колектив. Когато откриеш правилните хора, с които да работиш, управлението става по-лесно. Тогава вече може да оперираш и с повече автомобили. Към момента съм взел решение, че за нашата фирма 50 товарни автомобила са достатъчни. При такава бройка може да уплътняваме и контролираме камионите по най-добрия начин, без да вземаме товари и да наемаме шофьори на всяка цена.

Преценил съм, че ако увеличим броя на автомобилите, ще направим компромис с качеството на услугата. Предпочитам да съм спокоен, че можем да изпълним поетите товари, и то качествено.

– Какви предизвикателства стоят днес пред Вас и екипа Ви, когато веригите на доставки търпят промени?

– Предизвикателство е ежедневно да се регулират цените на превозните услуги поради бързо променящите се цени на горивата в момента. Лично за нас предизвикателство е да съумеем да разработим новата ни логистична база, която е последното звено от затварянето на цикъла на нашата дейност. Целта ни е в нея да събираме товари за групажни превози. Отделно да направим и дистрибуция в страната.

– Като какъв тип ръководител се определяте? Промениха ли се похватите Ви на управление през последните години?

– Аз съм много отговорен и държа нещата в работата да бъдат подредени. Не мога да работя по друг начин. За мен най-важното е да има ред и взаимно уважение със служителите. Предпочитам, когато говоря с тях, те да ми казват какво смятат, че е добре в нашата работа и какво – не. Винаги търся компромисно решение, така че и двете страни да са доволни. Затова и повечето служители работят при нас дългосрочно.

По отношение на шофьорите всеки от тях управлява и отговаря само за едно превозно средство. Това предполага по-добра грижа и поддръжка на автомобила.

При нас редът на работа се разяснява още при постъпването на шофьора – какво се иска от него относно поддръжката, тръгване на път, укрепване на товари и т.н. В началото е трудно на новодошлите да свикнат с този ред, но след това виждат, че това е по-добрият вариант за работа. Изисквам всеки шофьор да се явява навреме на работа, в часа, в който трябва да тръгне. Не може всеки да идва и да си тръгва, когато си поиска, и цялата фирма да се съобразява с него. Едно ненавременно тръгване може да доведе до сериозно закъснение при превоза и оттам – до ощетяване на клиента.

Когато гледам статистиката относно превозите за даден клиент, се вижда, че много рядко се случват закъснения. Затова големите фирми ни предпочитат. И знаят, че могат да разчитат на нас.

– Какви са плановете Ви за бъдещото развитие на компанията?

– При добро развитие на работата в логистичната ни база в София предвиждаме да разширим двойно нейния капацитет. Има достатъчно земя в парцела, която сме подготвили за строителство. Какво точно ще изградим – дали хладилни помещения, дали места за съхранение на лекарства, или стандартен склад, ще зависи от интересите на клиентите. Имаме възможност да изградим сграда с още поне 10 рампи, като част от тях може да са за микробуси.

Опитваме се да не поемаме големи рискове при инвестициите. Това, от което се нуждаем на този етап, сме го построили.

– И накрая, какво прави шефът, когато почива? Какво е Вашето хоби?

– Когато почивам, обичам да обикалям по света, но телефонът винаги е до мен, тъй като при нас работата е много динамична. Особено през последните години, покрай строителството на новата база, беше много натоварено. Вечер до късно преглеждам отчети, фактури, пиша командировъчните на шофьорите. Последното винаги го правя аз, независимо дали съм на работа, или в почивка. Досега не съм разрешил на някой друг да остойностява труда на хората, работещи в нашата фирма, и смятам, че това дава добър резултат.