Здрав, надежден, мощен и безкомпромисен – или иначе казано – всъдеходът INEOS Grenadier. В началото на декември списание КАМИОНИ направи тридневен тест на емблематичния офроудър – естествено на пътя и повече – извън пътя. При теста изненади нямаше – INEOS Grenadier е точно това, което се говори за него.
За теста разполагахме с INEOS Grenadier 3.0L Turbo Petrol Station Wagon Fieldmaster Edition, предоставен от официалния дистрибутор на марка у нас Силвър Стар. Какво се крие зад дългото означение на модела. Fieldmaster Edition е единият от двата варианта на модела, които се хомологират като леки автомобили – M1 с 4+1 седящи места. Другият е Trialmaster Edition.

Салонът на Fieldmaster Edition, естествено предлага повече глезотии за комфорт – като кожени седалки, например. Не че луксът и удобствата липсват при Utility Wagon, версията с 1+1 или 4+1 седящи места, която е типичен автомобил за работа и има хомологация N1. При всички варианти обаче представянето на Grenadier извън пътя и при тежък офроуд е безкомпромисно, а оборудването, свързано с преодоляване на тежки терени, е на високо ниво и с незначителни разлики. Така, например, при тествания от КАМИОНИ Grenadier липсваха блокажи на предния и задния диференциал, но наличният блокаж на централния диференциал, избираемото механично задвижване 4х4 – High или Low, както и избираемият с бутон режим Off Road, както ще видим бяха предостатъчни за това всъдеходът да не се спре пред никакви препятствия – било то стръмни наклони, разкаляни терени, високи оврази…

Историята на Grenadier, макар и кратка е вече доста популярна. Феновете на този тип машини знаят, че създаването на модела е вдъхновено от носталгия по легендата Land Rover Defender. INEOS Grenadier е замислен през 2016 г. Компанията INEOS Automotive Ltd. е създадена от Сър Джим Ратклиф, милиардер и собственик на мултинационалната химическа компания INEOS. Като почитател на спрения от производство по това време Land Rover Defender Сър Ратклиф решава, че сегментът 4Х4 не може да остане без такъв автомобил и трябва да му се намери наследник, който обаче трябва да е модерен и съвременен.
За това INEOS Grenadier е създаден от бял лист и на външен вид, а и в екстериора съвсем неслучайно силно да напомня на Defender. Grenadier става название на модела, защото идеята се ражда в любимия пъб на милиардера, носещ същото име. През 2020 г. INEOS Automotive закупува фабриката на Mercedes-Benz в Хамбах, Франция, където дотогава се произвежда Smart и че през юли 2022 г. там стартира производството на INEOS Grenadier.

В резултат на това за теста разполагаме с INEOS Grenadier под предния капа, на който ръмжи надлъжно разположен шестцилиндров, трилитров редови бензинов двигател от BMW с турбопълнене и директно впръскване с максимална мощност от 286 к.с. при 4750 об./мин и максимален въртящ момент от 450 Нм при 1750-4000 об./мин. При модела се предлага и трилитров, шестцилиндров редови дизелов двигател с мощност 249 к.с.

Предавателната кутия винаги е автоматичната, 8-степенна – ZF8HP51, която отдавна се е наложила при мощните и луксозни леки автомобили. Задвижването 4х4 , което се управлява от лост на централната конзола е механично, преминава през раздатъчна кутия с две избираеми степени на редукция и възможност за блокировка на междуосовия диференциал. Задвижващите преден и заден мост са монолитни, а окачването и отпред и отзад е петточково на спирални пружини. Предните и задните спирачки са дискови. Кормилното управление е с хидроусилватели. Галванизиран стоманен корпус на тежкият автомобил лежи здрава на рама с пълно квадратно сечение.

Сигурно вече се досещате защо Сър Радклиф е харесал названието Grenadier. Ами защото гренадири (на френски: Grenadiers) са елитни европейски войници от пехотата, а по-късно и от кавалерията и бронираните войски, въоръжени с огнестрелно оръжие и гранати, обучени за щурм на укрепени вражески позиции, предимно при обсадни операции.
По същия начин INEOS Grenadier е проектиран, разработен и произведен така, че да не познава препятствия и в същото време да бъде здрав, издръжлив и надежден – независимо какви терени му се налага да преодолява. Факт е, че в автомобила има бутон, който се използва при преодоляване на водни препятствия, които могат да бъдат с дълбочина до 800 мм.

Внушителни са и външните габарити на Grenadier – дължина с резервното колело – 4896 мм, ширина с огледалата – 2146 мм, ширина без огледалата 1930 мм, височина – 2036 мм. Ширината на колеята е 1645 мм, предният надвес – 887 мм, задният надвес – 874 мм, а междуосието – 2922 мм. При тези размери диаметърът на обратен завой е впечатляващо малък – 13,5 м.

Характерният ръбат външен дизайн напълно кореспондира с характера на Grenadier и внушава здравина и безкомпромисност. Отсечените прави линии и липсата на излишни раздути елементи се оказват доста практични за офроуд в тесни пространства. Офроуд характеристиките се допълват от впечатляващата геометрия – просвет от 264 мм, ъгъл на атака – 35,5 градуса, ъгъл на напускане – 28,2 градуса, преодоляван наклон – 36,1 градуса, ъгъл на проходимост на рампа – 45 градуса, ход на колелото – 585 мм, завъртане на предна и задна ос – съответно 9 и 12 градуса.

На вратите има релси, на които могат да се монтират допълнителни защитни панели, а изнесените отсечени предна и задна броня завършват внушителния и страховит външен изглед на Grenadier. В екстериора има и редица практични елементи, показващи принадлежността на Grenadier към автомобилите за работа – като метална стълба за достъп до покрива, монтирана на тясната врата (вратите се отварят в съотношение 30/70) на багажното пространство или подготовката за монтиране на солиден багажник на покрива.

Пренасяйки се в интериора, очаквано откриваме щедро вътрешно пространство и в него – много добре балансиран микс между намигването към миналото на този тип автомобили и високотехнологичното им настояще и бъдеще. На пръв поглед бутоните и превключвателите на централната конзола са прекалено много. Сериозен брой такива има дори и на тавана, над огледалото за обратно виждане, а над централната конзола е големият сензорен екран.

Първото впечатление е като за пилотска кабина, а и броят на бутоните и превключвателите е доста смущаващ. Оказва се, че това е само привидно, а нещата са организирани много интуитивно. На централната конзола е само управлението на комфорта – климатизация, отопление, подгрев на седалките, вътрешно осветление… На тавана са всички бутони свързани с офроуд режимите – off road mode, газене във вода, ограничител на скоростта за спускане по наклон, принудително изключване на ESP, блокажи на мостовите диференциали за моделите, които ги имат, допълнително външно осветление.

Сензорният LCD цветен екран е 12,3-инчов и е разделен на две. Лявата половина е запазена за дигитално показване на скоростта, оборотите, температурата на охлаждащата течност, предавката, на която се движим, количеството гориво в 90-литровия резервоар, показанията на бордовия компютър – моментен и среден разход, изминати километри, оставащ пробег до зареждане… Дясната половина е за мултимедия и всичко останало – настройки на функциите на автомобила, камера за заден ход, асистент за паркиране, радио, споделяне на екрана на телефон през Apple Car Play или Google Auto, офроуд режим с надморската височина на изминатия маршрут, компас и т.н.
Зад скоростния лост, който е с автоматична електрическа паркинг спирачка откриваме и голям, удобен джойстик с 6 бутона до него, от където също може да се управлява сензорният екран. А екранът макар и цветен е решен в стила на ретротрадициите и преобладаващо има приятен чернобял интерфейс, но пък екранът на споделения телефон и алармите излизат в цвят. И за да не забравяме от къде са тръгнали автомобилите – вдясно от седалката на водача откриваме традиционен лост за механична ръчна спирачка. За използването му инфотеймънт системата ни напомня с текстови съобщения винаги, когато правим каквито и да било превключвания по офоруд режимите на силовата линия.
Пред водача, зад волана, върху който откриваме бутони за круизконтрола, управление на радиото, обажданията и гласовия контрол има единствено малък черен дисплей, на който при нужда светят лампите за включени фарове, мигачи, отворена врата или някакъв проблем в автомобила.

След запознаването с INEOS Grenadier бързаме да го изкараме на пътя. При споменатите мощност и въртящ момент на двигателя, за поведението на машината на асфалт няма много какво да се каже. Широк, тежък и здраво стъпил на земята Grenadier е изключително стабилен дори при висока скорост в завой. Ускорението от 0 до 100 км/ч от 8,6 секунди е абсолютно реално, а декларираната от производителя максимална скорост от 160 км/ч дори се надвишава с лекота. А да не забравяме, че Grenadier има собствено тегло, без водача, от 2665 кг и брутно тегло от 3500 кг.
След магистралата и междуселските асфалтови пътища предстои най-интересното – кален зимен офроуд в околностите на София. Тук трябва да кажем, че при системите за офроуд няма никакви глезотии и всичко е класическо. Всички превключвания и намеси по двойното предаване, блокажа на диференциала се правят като в доброто старо време – на място при неутрална предавка на трансмисията и вдигната ръчна спирачка. Иначе системата се „сърди“ и започваш упражнението от начало.

Излишно е да казваме, а и не сме се съмнявали в това, че дори без блокажи на мостовите диференциали Grenadier се справя безпроблемно с всички предизвикателства които му бяхме подготвили – стръмни наклони при изкачване и спускане с дълбоки коловози или пътища приличащи на кални реки, високи оврази и дори – движение по сипеи – без път. Дълбоките локви също не го спряха, като спокойно се минават и на скорост. А особено впечатляващо беше преодоляването на полски пътища с рядка кал, която на моменти стигаше до над стъпенките на вратите. Въпреки, че калта се опитваше през цялото време да ни подхлъзне, мощната машина неизменно уверено си пробиваше път напред.

В заключение можем да кажем, че Сър Радклиф е постигнал една от мечтите си и в автомобилния свят има един нов, но много сериозен играч – както при автомобилите за работа, така и при тези за адреналин извън пътя, който се конкурира сериозно с еталоните в сегмента. А от всичко това ръцете започват да ни сърбят и да нямаме търпение да хванем волана и на еднотонния пикап INEOS Grenadier Quartermaster, чийто тестов прототип вече се появи в България.
Повече за тетста – в броя на списание КАМИОНИ от януари 2024 година – на харитя и онлайн – на transport-press.bg.






























