Необичайната рецесия, през която преминава през тази зима регионът на Централна и Източна Европа, ще бъде последван от възстановяване на икономиките. Сред причините за рецесията са спада на покупателната способност и външното търсене, затягането на условията за финансиране и по-ниските фискални разходи, посочват икономисти на УниКредит. Изказванията си те са направили в дискусионен панел в рамките на конференцията на Euromoney „ЦИЕ: Преодоляване на икономическите и геополитически шокове“, проведена във Виена тази седмица.

„Очакваме възстановяване на икономиките на ЦИЕ през втората половина на тази година, ако има възстановяване в страните от еврозоната. През първото полугодие ще има плитка и, да се надяваме, краткотрайна рецесия. Голяма част от потребителите са песимистично настроени, но са в добро финансово състояние. Поръчките в индустрията са устойчиви и има добра възможност за повече чуждестранни инвестиции в региона“, коментира Дан Букша, главен икономист на УниКредит за Централна и Източна Европа, който води панела с участието на макроикомисти от различните страни.

Инфлацията ще достигне своя връх през първото тримесечие на 2023 г.

„Очакваме икономиките от ЦИЕ, членки на Европейския съюз, да нараснат с около 0,5% през 2023 г. и 3,3% през 2024 г., след силния растеж от 4,4% през 2022 г. Западните Балкани може да изостанат от възстановяването на ЕС и страните от ЦИЕ, тъй като имат по-малък пазарен достъп и финансиране от Европейския съюз“, обясни Дан Букша.

Икономистите прогнозират инфлацията да достигне своя връх през първото тримесечие на 2023 година както в ЕС и страните от ЦИЕ, така и в Западните Балкани. След това фискалните трансфери, строгите условия на пазара на труда и по-високите цени на енергията и храните биха могли да задържат инфлацията над таргетираните от централните банки нива през 2023-2024 г., но инфлацията ще се забави спрямо стойностите наблюдавани през 2022 година.

Икономиките на ЦИЕ са по-устойчиви от очакваното

Икономиките на ЦИЕ се оказаха по-устойчиви от очакваното в началото на руско-украинската война. Въпреки че потребителите станаха значително по-песимистични след началото на конфликта, потребителските им навици се промениха само отчасти.
Очаквайки по-високи цени и лихвени проценти, домакинствата започнаха да харчат и заемат средства през първото полугодие на 2022 г. и много от тях изчерпаха спестяванията, които натрупаха през 2020-2021 г. по време на пандемията. Изключение се оказаха държави, в които цените на енергията нарасна с по-бавен темп поради административни мерки и/или където растежът на заплатите последва инфлацията (Хърватия, Чехия, Унгария, Сърбия, Словения).
Въпреки икономическото забавяне в Европа, поръчките и икономическата активност останаха устойчиви през четвъртото тримесечие на 2022 г., докато вакантните работни места спаднаха под рекордните си стойности в сектори с висока заетост като експортно-ориентираната част от преработващата индустрия (електроника, машини и автомобили). Компаниите в строителството и услугите в търговията на дребно до ИТ отчетоха недостиг на работна ръка, въпреки очакванията, че бизнесът ще се забави през зимата.

Прогнозата за ръста на българската икономика също се подобрява

В последния икономически доклад на икономистите на УниКредит Булбанк прогнозата за реалния растеж през 2023 година на страната се повишава с 0.8 процентни пункта до 1.3%. Това се дължи на по-слабо от предвижданото преди три месеца забавяне на експорта, както и на по-бавното от очакваното през септември пренасяне на по-високата цена на кредита в еврозоната към българското стопанство. В същото време, удължаването на действието на схемата за подпомагане на потребителите на електроенергия от бизнеса ще способства не само за увеличаване на износа (спрямо прогнозата на банката преди три месеца), но и за известно, макар и скромно, по-ниска инфлация от очакваната от икономистите през септември 2022 година.

През 2024 година икономистите на банката прогнозират реалният растеж на БВП да се ускори до 3.3%, поради отслабване на инфлацията, край на периода на влошаването на условията за търговия и известно редуциране на глобалните лихви, спрямо нивата, които се очаква да бъдат достигнати в развитите икономики през предходната – 2023 година.