Какви са приоритетите на България за развитие на транспортната мрежа в страната? Достатъчни ли са мерките за облекчаване на автомобилните и жп трансграничните преходи по границите ни? С какво още държавата може да помогне на българските автомобилни превозвачи? На тези и на други въпроси търсим отговори от служебния вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев (цялото интервю четете в брой 3 на списание Логистика).

– Г-н Алексиев, с кои приоритетни проекти България ще развива своите решения за интермодалност при превоза на товари? Какви цели си поставя Министерството на транспорта и съобщенията и как ще бъдат постигнати?

– Наш приоритет е развитието на интермодалния транспорт и логистика. Това ще позволи превозите на повече товари при по-ниски такси и при намалени въглеродни емисии. На северозапад предвиждаме разширение на пристанище Лом и изграждане на мултимодален терминал. На североизток ще увеличим капацитета на пристанище Варна с ново кейово място за мултимодални операции. Паралелно планираме реконструкция на дунавските пристанища Русе-запад и Лом и изграждане на съоръжения против заливания.
Ще бъдат доставени допълнителни мултифункционални плавателни съдове за подобряване условията за корабоплаване по река Дунав. Специални съоръжения ще предоставят данни и информация за адекватна намеса в периоди на ниски води и за подобряване на навигационната обстановка и безопасността.
Изграждаме съвременни системи за управление на движението на влаковете. За да бъде повишена безопасността, внедряваме автоматични устройства на ключови прелези с концентрация на инциденти. Паралелно с това развиваме железопътните възли Горна Оряховица, Русе и Варна. Залагаме на реконструкция на ключови гари, които осигуряват комбиниран транспорт по направленията София – Перник – Радомир и София – Драгоман.
Важен елемент е планираната грантова схема за подпомагане на интермодални оператори. Ще бъде достъпно финансирането за развитието на съществуващи терминали или изграждането на нови, за връзките между различните видове транспорт, складовите площи и логистичните центрове, подвижния състав и оборудването за претоварване.

– Какви са финансовите и времевите параметри на проекта Sea2Sea и кога може да се очаква развитие по него?

– Развитието на мултимодален коридор между България и Гърция се планира вече около 10 години. От 2012-а до 2014 г. е направено предпроектно проучване с финансиране от ЕС. През 2017 г. е подписан Меморандум за разбирателство за създаването на железопътен коридор „Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе“.
С гръцката страна споделяме общо мнение, че коридорът ще подобри транспортните и икономическите връзки не само между двете държави, но и в целия регион. Той ще обедини пристанищата Солун, Кавала, Александруполис, Бургас, Варна, Русе и евентуално Констанца и Одеса в единна логистична система. Коридорът се разглежда като алтернатива на Босфора и неговата реализация е от стратегическо значение за транспортната и енергийната сигурност в Югоизточна Европа.
През ноември 2022 г. в Атина проведох среща с министъра на инфраструктурата и транспорта на Гърция и постигнахме съгласие за активизиране на дейностите по изграждане на мултимодалния коридор.
В началото на 2023 г. нашите експерти представиха на гръцките си колеги анализ за развитието до този момент на мултимодалния коридор и предложения за бъдещи организационни стъпки. Документът съдържа информация и за състоянието на ключовите елементи на трасето в България. Едно от най-важните предложения е изготвянето и подписването на споразумение между България и Гърция за създаване на съвместно предприятие, което ще поеме цялостната отговорност за планирането, развитието и изпълнението на коридора. Това ще даде възможност за кандидатстване за по-висок интензитет на безвъзмездно финансиране по Инструмента за свързване на Европа (CEF) Транспорт 2021–2027 (до 90%).

– Какви са заложените за изпълнение дейности по проекта за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа за 2023 г.?
– По приоритета за развитие на железопътната инфраструктура ще бъдат модернизирани линиите София – Пловдив; София – Перник – Радомир, София – Драгоман. Предвижда се изграждането на нова връзка между България и Северна Македония, както и доизграждане на съоръженията в участъка Карнобат – Синдел. По приоритета за развитие на пътната инфраструктура ще работим за завършването на автомагистрала „Струма“, обхода на Габрово, включително тунела под Шипка и автомагистралата „Русе – Велико Търново“.
Третият приоритет е свързан с подобряване на интермодалността, сигурността и безопасността на транспорта. Ще бъдат финансирани и проекти за интермодалност в градска среда, които включват изграждане и модернизация на железопътни връзки с летища.

– Обмисля се обща концесия за пристанище Русе и Пристанище Варна, какви са предимствата и потенциалните „рискове“ на това обединение?
– Ефективното развитие на пристанищата Русе и Варна като едни от най-големите транспортни инфраструктури в България е от съществено значение за икономиката на страната. Предвиждаме потенциалът на двата порта да бъде развит чрез механизмите на концесията. Това е в пълно съответствие и със стратегическите цели на националната транспортна политика, които са свързани с постигането на икономическа ефективност, развитието на устойчив транспортен сектор и подобряването на регионалното развитие.
Пристанищните терминали Русе-изток 1, Русе-изток 2, Варна-изток и Варна-запад са включени като самостоятелни обекти в Плана за действие за държавните концесии за периода 2021–2027 г. Преди да се пристъпи към общо възлагане на концесия, трябва да бъдат направени допълнителни анализи, включително правен, финансово-икономически, технически и екологичен.

Цялото интервю четете на страниците на брой 3 на списание ЛОГИСТИКА, печатно или онлайн.