„Пред България има много предизвикателства. Трябва да преминем към по-зелени енергийни източници за индустрията, да изпълним амбициозен план в областта на транспорта. До 20230 г. и 2050 г. трябва да се изпълнят много високи цели. Все още обаче на ниво ЕС текат много дискусии“, каза служебният заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев пред предприемачи от България, Германия и Франция. Това се случи по време на работна среща, организирана от Специализираната комисия „Транспорт, логистика и инфраструктура“ към Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и Управителният съвет на Френско-Българската търговска и индустриална камара (ФБТИК).

Алексиев припомни, че войната в Украйна е създала нови товарни потоци. „В момента се опитваме да се справим с тях. Трафикът към България невероятно много се покачи. Оста Изток-Запад е много интензивна. Но трябва да приемем и реалността, че по линия Север-Юг също трябва сериозно да се работи, за да се създаде по-добра транспортна, енергийна и дигитална свързаност. В тази посока работим много интензивно с нашите съседи. С Гърция например си партнираме по много проекти, защото освен диверсифициране на енергийния сектор трябва да се създават алтернативи и в транспортния сектор, логистичните вериги. Имаме да свършим много работа за малко време“, заяви още служебният министър.

Той изтъкна като ключов проекта Sea2Sea, чиято цел е да развие жп коридора, свързващ гръцките пристанища Солун, Кавала и Александруполис с българските портове във Варна и Бургас, с разширение към пристанище Русе. Очакванията са дейностите по мащабната инициатива да се финансират по Механизма за Свързване на Европа (CEF II), а проектът да приключи до 2027-2028 г.

Христо Алексиев посочи, че Министерството на транспорта и съобщенията възнамерява да развие потенциала на някои ключови обекти, сред които пристанище Варна чрез механизмите на публично-частното партньорство. В тази връзка пристанищен терминал Варна-изток и пристанищен терминал Варна-запад са включени в Плана за действие за държавните концесии за периода 2021 г. – 2027 г.

По думите на министъра портовете във Варна и Русе трябва да се разглеждат „в комплект“, за да се привлекат повече инвестиции. „Обсъждаме кой ще бъде най-добрият модел за обявяване на концесия. Обмисляме пристанищата във Варна и Русе да са в общ проект, за да се осигури интремодалност и по-добри жп връзки. По този начин ще се привлекат инвестиции и ще се създаде много добра свързаност между приоритетни проекти, касаещи река Дунав и Пристанище Варна“, каза служебният министър Алексиев.

Той посочи още, че третият мост над Дунав вероятно ще се изгради чрез публично-частно партньорство. Предвижда се и създаването на индустриални паркове в Северна България.

По време на форума бе отбелязано още, че немските и френските компании са сред най-активните инвеститори в страната ни. Според информация, изнесена от министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, търговията на България с Германия достига рекордните 11 млрд. евро за първите единадесет месеца на 2022 г. 
Министърът на иновациите и растежа изтъкна, че Франция също е от ключовите ни външнотърговски партньори. „Само за периода януари-октомври 2022 г. стокообменът между България и Франция е в размер на над 2 млрд. евро. Той добави, че преките чуждестранни инвестиции от Франция в България до този момент са над 1 млрд. евро.

По време на срещата бяха обсъдени възможностите за инвестиции у нас в зелен водород, автомобилната индустрия, както и развитието на въглеродно неутрални индустриални зони, които да привличат инвеститори. „В момента, въпреки политическата нестабилност и международните кризи, има силен интерес към страната ни от инвеститори от Европа и от Азия“, подчерта Пулев. Той заяви, че автомобилостроенето е най-бързо растящият сектор в икономиката ни и дава над 10 % от БВП. У нас има и много развойни центрове свързани с аутомотив индустрията“, допълни той.