Само четири от 27-те страни членки – Хърватия, Дания, Финландия и Литва – са успели да подобрят своя дял от използвана възобновяема енергия в сравнение с 2020 г., а всички останали страни записват низходяща траектория.

Ирландия се е справила най-зле, като е намалила наполовина своя дял от възобновяема енергия в транспортния сектор. Островната нация отбелязва спад от 10,2% дял на възобновяемите енергийни източници през 2020 г. до 4,3% през 2021 г.

Унгария също отбелязва рязък спад, като от 11,6% дял стига до ниво от 6,2%. В Люксембург се наблюдава спад от 12,6% през 2020 г. до 8% през 2021 г. Нациите от Централна и Източна Европа процентно също отчитат сериозни намаления на дела си, вариращи от 20,2% в Чехия до 13,8% в Полша и 10,2% в Румъния. За България спадът е от 9,1% дял на възобновяемите горива в енергийния микс през 2020 г., до 7,6% за 2021 година.

Най-големите нации в ЕС също не са потърпевши като Германия отчита спад с една пета от възобновяемия си дял в транспорта – от 10% на 8%. Франция регистрира по-скромно намаление с 11%, докато Италия отбелязва сравнително малък спад от около 6,8%, падайки от 10,7% през 2020 г., на 10% през 2021 г.

Промяна в методологията

Въпреки че Европейската комисия отказва официален коментар, едно от обясненията за спада е, че актуализираната Директива за енергия от възобновяеми източници (RED II) вече влезе в сила, което е наложило нов подход към изчисляването на енергията от възобновяеми източници.

Говорител от германското министерство на околната среда също е потвърдил, че промяната се дължи на това, че 2021 г. е първата година, която се изчислява според спецификациите на RED II. „Както делът, така и общото количество възобновяема енергия в транспорта са почти еднакви през 2020 г. и 2021 г., само статистическият метод се е променил“, каза говорителят. „Ако методът RED II се използва и за двете години, стойността за 2020 г. е около 7,9%, а за 2021 г. около 8% в общия енергиен транспортен микс“, добавя той.

Една от големите промени в методологията на RED II е, че количеството отпадъчни биогорива (произведени от използвано олио за готвене и от някои животински мазнини), които могат да допринесат за постигане на целите за възобновяема енергия в транспорта, е ограничено до 1,7%.

Това ограничение, което трябваше да влезе в сила във всяка държава-членка до 30 юни 2021 г., фиксира отпадъчните биогорива до лимит от 1,7% като надхвърлянето на този дял не се отчита от ЕС, което влияе и на напредъка на декарбонизацията като статистически данни.

Золтан Шабо, консултант по устойчивост на индустриалната група Ethanol Europe, каза пред EURACTIV, че спадът в дела на възобновяемата енергия може да се дължи главно на този факт.

„Спадът от 2020 г. до 2021 г. не е просто резултат от методологична промяна. Най-вече се свежда до ограничаването на отпадъчните биогорива при изчисляване на приноса им към целите на RED II“, каза той. „Някои държави, по-специално Ирландия, Унгария, Словения, Португалия и Холандия, през 2021 г. са с повече от половината възобновяеми енергийни източници в автомобилния си транспорт, базирани на отпадъчни биогорива. Днес този дял най-вероятно е още по-висок“, добавя експертът.

Държавите-членки не са законово задължени да ограничават използването им до 1,7%, но биогоривата, базирани на отпадъци, не могат да се прилагат към целите на ЕС за възобновяема енергия над това ниво.
Промяна на лимита е разрешена съгласно Директивата за възобновяема енергия, но трябва да бъде одобрена от Европейската комисия. Малките островни държави Малта и Кипър например са освободени от този таван от 1,7%.

Спорове

Зелените активисти поставят под съмнение неограничената употреба на биогорива, получени от използвано олио за готвене, като средство за декарбонизиране на транспортния сектор, твърдейки, че отпадъчни биогорива, внесени от чужбина, може да са некачествени. Липсата на достатъчно количество използвано олио за готвене в ЕС е довела до високи нива на внос. Около 68% от вноса на отпадъчни биогорива през 2019 г. е от Азия и САЩ.

Проучване от 2022 г. на Международния съвет за чист транспорт (ICCT), базирана в САЩ организация с нестопанска цел, поставя под съмнение способността на азиатските страни да отговорят на нарастващото търсене на отпадъчни биогорива в Европа. Проучването заключава, че повишаването на търсенето на отпадъчни биогорива увеличава риска някои суровини, като необработено палмово масло, да бъдат използвани незаконно за увеличаване на внесените количества.

В отговор индустрията за отпадъчни биогорива подчертава, че компаниите вносители са законово задължени да се придържат към критериите, наложени от ЕС. Приносът на биогоривата на растителна основа към целите за възобновяема енергия на транспортния сектор също е ограничен съгласно RED II, като там е наложен таван от 7%.

Еврокомисията е решила да ограничи биогоривата на растителна основа поради опасения, че доходоносните суровини за биогорива водят до обезлесяването в развиващи се страни, явление, известно в ЕС като непряка промяна в земеползването (ILUC).

Промишлеността обаче поставя под съмнение методологията, използвана за изчисляване на нивата на ILUC, като вместо това приема биогоривата от култури като средство за бързо заместване на изкопаемите горива, за да се намалят емисиите в транспортния сектор, който традиционно е труден за декарбонизация.