„Как правителствата могат да допринесат за оцеляването на автобусните оператори по време и след кризата COVID-19?“ бе темата на уебинара, в който онлайн се включиха 3 лектори и над 100 участници от цял свят – журналисти и специалисти от бранша.

Аудиторията, освен, че зададе куп интересни въпроси, имаше възможност да участва, чрез гласуване, в проучване за нагласите на общественото мнение за това какви мерки най-ефективно биха помогнали на бранша.

Опита си по време на уебинара споделиха трима лектори. Анна Грьонлунд е заместник управляващ директор на шведската автобусна федерация и вицепрезидент на комитета на IRU за пътнически превози. Питър Пантузо е президент и CEO на американската автобусна асоциация. Прасана Патвархан е президент на конфедерацията на индийските автобусни оператори.

Според Анна Грьонлунд дори при цялата разнородност на организацията на обществения транспорт в Европа, пандемията е засегнала бланша навсякъде. В Швеция, например, където автобусните линии се обслужват главно от частни компании, пандемията е довела до 100% спад в градския транспорт, 95% – при междуградските автобусни превози и 50% спад в общия планиран автобусен трафик.

Като цяло в Европа автобусният трафик е намалял, като това варира в отделните държави. Чартърните превози са спаднали със 100% в цяла Европа. Междуградските превози са спаднали с 95%, а крайградският и градски автобусен трафик – с над 50% в цяла Европа.

В някои държави, заради забраната за излизане от домовете градският трафик е намалял със 100%. На повечето места училищните превози са спрени напълно. Всичко това въздейства не само върху намаляването на приходите и увеличаването на допълнителните разходи за дезинфекция на транспортните средства, но и има тежки последици върху заетостта в сектора на пътническия транспорт.

В САЩ, подчерта Питър Пантузо, в момента са спрени напълно совалковите превози. Междуградските автобусни операции са спаднали с поне 85% спряно, а тези на туроператорите – с 95%. Затворени са емблематичните туристически дестинации в страната. Подобна е ситуацията и в Мексико, и Бразилия.

В краткосрочен план мерките, които могат да бъдат предприети в Европа са финансова подкрепа за компаниите и предоставянето на транспортните оператори на безплатно санитарно оборудване и продукти за защита на здравето и безопасността на служители и на пътниците.

Дългосрочно, след отминаването на пандемията, в бранша може да има консолидация. От това на пара ще има по-малко играчи и – по-малко ползи за потребителите. Не е ясно дали хората ще очакват с нетърпение това време за да пътуват или ще бъдат предпазливи. Дали ще се качат на автобуса или ще предпочетат собствените си коли? В крайна сметка, въпросът е, когато светът влезе в рецесия ще намерят ли правителствата и общините с какво да привлекат хората към обществения транспорт.

Компаниите от обществения транспорт трябва да получат пряка подкрепа от специални фондове за сектора. Индиректната подкрепа може да се изрази в отлагане на плащания по задължения и това трябва да започне сега. Мерките могат да включват и допълнителни схеми за държавна подкрепа на шофьори и служители в транспортния сектор, в зависимост от модела във всяка страна. Допустими са и временни промени в законодателството за повече гъвкавост, тъй като ситуацията е извън контрола на компаниите.

Цялото видео от уебинара можете да видите тук.