Бихте ли очертали основните стъпки в кариерата си като пилот в рали състезания? Кога и къде започнахте да се състезавате и да управлявате рали камиони?

Започнах да се състезавам в ралита през 2010 г. с базово BMW 318. Влязохме в „Дакар“ през 2016 г., когато се появи възможност да се присъединя към опитния навигатор в рали-рейдове и специалист по спортен маркетинг Саулюс Юргеленас. Започнахме с автомобил T3, проектиран и произведен в Литва. Това беше катастрофален проект с две поредни отпадания, но ми позволи да участвам в най-голямото автомобилно състезание в света. По някакъв начин убедихме нашите спонсори да преминем към автомобил T1 на следващата година, което доведе до 18-о и 12-о място. През 2020 г. влязохме в заглавията с неочаквана етапна победа в „Дакар“ след преминаването към X-raid. След този емблематичен момент обаче периодът стана много турбулентен за нас – 3 от следващите 4 години бяха белязани от сериозни технически повреди и 2 отпадания. В крайна сметка реших да опитам нещо различно и се свързах с отбора De Rooy, за да тествам камион за „Дакар“. Честно казано, след 10 години в автомобил преходът не беше лесен, но за щастие първият опит в категорията на камионите завърши добре с 5-о място в „Дакар“ 2025.

Кои са основните технически разлики между управлението на автомобил и камион по време на рали?

Разликата е огромна, защото камионът е пет пъти по-тежък. Това влияе на всичко – от изкачването на големите дюни, до спирачната стратегия. Трябва напълно да пренастроиш мисленето си – това не е воланът на маневрен автомобил T1+, а 10-тонен камион. За мен най-голямото предизвикателство беше да адаптирам стила си на каране, защото агресивният подход може бързо да унищожи спирачките и гумите. Първият „Дакар“ беше със стръмна крива на обучение, но тази година успяхме да надградим.

Как бихте сравнили тазгодишното трасе на „Дакар“ с миналогодишното? Беше ли тазгодишното рали по-трудно или по-леко от изданието през 2025 г.?

Смятам, че и маршрутите през 2025, и през 2026 г. бяха много взискателни, както за екипажите, така и за машините. Тази година трасето беше особено тежко, с много неравни участъци и изобилие от камъни. Така че това беше възможност да използвам 10-годишния си опит в „Дакар“ и да контролирам рисковете. Победите в отделните етапи не бяха приоритет, а по-скоро поддържането на устойчиво темпо през двете седмици на маратона.

Бихте ли разказали по-подробно историята на вашия „Дакар“ тази година? Кой беше основният повратен момент? Кога за първи път почувствахте, че ще спечелите състезанието?

Мисля, че имаше два повратни момента. Първият беше на етап 3, когато загубихме 35 минути след удар в пясъчна дюна. Такава голяма загуба в началото на състезанието може сериозно да повлияе на мотивацията. Въпреки това, вярвахме в темпото си и търпеливо започнахме да наваксваме. Вторият повратен момент беше, когато поехме водачеството в етап 10. Напрежението беше огромно – трябваше да избегнем грешки и да доведем нещата до финала. Преднината пред Лопрайс беше по-малка от 20 минути, така че дори обикновена смяна на гума от 5 минути можеше да промени всичко. За щастие успяхме да удържим лидерството. Това беше ново и интересно преживяване – да водя в рали, за което някога само съм мечтал да участвам.

Кой беше най-сериозният ви съперник тази година? Алеш Лопрайс? Мичъл ван ден Бринк? Мартин Мацик?

Алеш, Мич и Мартин са най-постоянните ми конкуренти. Мич може да бъде много бърз и вече има значителен опит, за да поддържа темпо през цялото състезание. Алеш участва в категорията на камионите в „Дакар“ вече две десетилетия – той е като ястреб, който може да бъде едновременно много бърз и стратегически силен. Мартин Мацик е печелил „Дакар“ два пъти – няма по-силен аргумент от това. Така че е сериозно предизвикателство да си в битката с тези момчета. Всеки път, когато стартираме етап с интервал от 30 секунди, винаги има съперник в полезрението ти – това поддържа победния дух жив.

Как бихте описали стила си на шофиране? Агресивен ли сте, или хладнокръвен тактик?

Преди бях агресивен, но с годините турбулентният опит ме научи да балансирам между скоростта и поемането на рискове. „Дакар“ е дълъг маратон, така че няма смисъл да печелиш етапи, ако допуснеш една голяма грешка, която проваля крайния резултат. С каска на главата това не е лесна стратегия, но е жизненоважно да стигнеш до финала. Помага и това, че в кабината е ветеран като Пауло Фиуза. Той много добре знае кога трябва да натиснем и кога да намалим темпото.

Къде се чувствате най-комфортно като пилот? По каменисти участъци? В мек пустинен пясък? По дюни? Или по тесни и криволичещи трасета?

Тази година осъзнах, че съм най-силен в дюните. Това е изненадващо, защото произхождам от класическото рали. Мисля обаче, че преминаването от автомобили към камиони ми помага да избирам по-амбициозни линии в сравнение с други пилоти. В каменистите участъци все още изучавам способностите на гумите. Това е трудна школа, защото дори една смяна на гума добавя поне 5 минути. Би било добре да включим състезания като Мароко в календара си, за да се усъвършенстваме. Но всичко опира до бюджет.

Можете ли да обясните как вашият Iveco Powerstar и двигателят PFT ви помогнаха да постигнете този резултат? Как модифицирахте камиона спрямо миналата година? Използвате ли автоматична скоростна кутия?

Почти съм сигурен, че De Rooy разполага с най-мощния двигател сред всички камиони Iveco на „Дакар“, благодарение и на директната подкрепа от FPT. Мощността на двигателя е впечатляваща и е особено ценна в дюните. Радвам се също, че нямахме проблеми с двигателя и в двете издания на ралито. В сравнение с миналата година камионът е по-лек, което е важно за цялостната ни конкурентоспособност. Новият камион разполагаше и с ръчен режим на превключване за скоростната кутия Allison, което беше огромно подобрение спрямо миналата година. Използвах само ръчния режим през цялото състезание.

Можете ли да ни кажете нещо за бъдещите си проекти?

През лятото ще се върна в Литовския рали шампионат със Skoda Fabia RS Rally2, което служи като тренировъчна платформа до следващия „Дакар“. Може да изглежда забавно да тренираш с автомобил от 1,2 тона преди състезание с 10-тонен камион, но това наистина ми помага да остана във форма и е най-рентабилният метод за подготовка за нас. Надявам се след това да се завърнем в „Дакар“ през 2027 г.