СЪСТЕЗАНИЕ НА КАРИЕРАТА

https://admin.kamioni.bg/files/file/2014/buss.pdf    Всеки срещу всеки: в големия сравнителен тест на самосвали се срещат два влекача с четири концептуално различни гондоли със задно разтоварване

Две влекача, четири самосвални полуремаркета със задно разтоварване и много кал в кариера за инертни материали – в продължение на четири дена големият сравнителен тест на самосвали (на немските сп. LOGISTRA и в-к Transport !?) имаше за цел да види какво се крие под лъскавите лакови покрития на транспортните средства.

По принцип трябваше да участват четири влекача, така че да отговарят на четирите гондоли със задно разтоварване на Fliegl, Kögel, Meiller и Schmitz Cargobull. В крайна сметка само MAN и Daimler бяха в състояние да изпратят в указания срок за теста съответни превозни средства. Изискването бе за влекачи 4×2 от класа 440/450 к.с., които да отговарят на типа N3G на конструкцията, т.е. да предлагат малко по-висок клиренс. Освен това да са с кабина, в която да се побира легло отзад – дали да е сгъваемо или твърдо закрепено, изборът бе оставен свободен.
Също така оставихме на производителите и въпроса дали да се използва хипоиден мост с единична предавка – каквато по принцип се използва при транспорт по шосе, или заден мост с двойна външна планетна предавка. Основен акцент на теста бе върху приложението по пътищата и в кариери с изравнен терен. Такива композиции се използват предимно в пътното строителство за превоз на типични товари като пясък, чакъл, баластра и битум. Без задвижване на всички колела или Hydrodrive. Съответно бяха специфицирани и четирите полуремаркета да са триосни, като първата се повдига. Тъй като в случая са възможни различни подходи, да разгледаме най-напред задвижванията на двамата производители на влекачи. Daimler избра за Arocs мост с относително дълго предавателно отношение при единична предавка, докато MAN изпрати за теста TGS с мост с външна планетна предавка. Последният не оставя (подава!?) общото предавателно отношение изцяло на централната конусна (зъбна!?) предавка, ами отдава част от въртящия момент на планетната предавка около главината на колелото. Това има предимството, че относително високи („къси”) предавки могат да се разпределят на два предавателни механизма (редуктора!?). Както и че централният предавателен механизъм на моста остава малък, което увеличава съответно клиренса. Освен това въртящите моменти, които действат върху зъбните колела, се намаляват. Такова решение е най-здравото. То понася удари и пикове на въртящия момент по-лесно от моста с единична предавка и е подходящият избор за терена.