Икономистите на УниКредит Булбанк повишиха прогнозата си за реалния растеж на БВП за 2023 г. с 0,4 п.п. до 1,7% на годишна база в последния си икономически доклад. Основните мотиви са по-силното представяне на икономиката и по-бавно от очакваното увеличаване на разходите по обслужване на заемите за българските домакинства в резултат на затягането на монетарната политика на централните банки на развитите икономики. Сред другите причини са по-изразената корекция в цените на енергийните суровини, която води до по-рязко забавяне на инфлацията.
Очакванията на икономистите са растежът на износа да остане нисък с оглед на слабото външно търсене и продължаващите негативи, произтичащи от войната в Украйна. В същото време  анализаторите прогнозират по-добро усвояване на еврофондовете през тази година, което ще помогне за известно ускоряване ръста на инвестициите в икономиката.

По-висока покупателна способност

Очакваната по-ниска инфлация предполага по-висока покупателна способност на доходите на домакинствата. Последното в комбинация с постепенното и умерено увеличение цената на кредита за домакинствата се очаква да способства за увеличение на потреблението, и по този начин и на растежа на БВП за 2024 г. с 0,7 п.п. до 3% в сравнение с прогнозираните стойности през месец март тази година.

Въпреки позитивната прогноза за тази и следващата година, общата тенденция остава за значителни „насрещни ветрове“ поради войната в Украйна, която се отразява негативно на инвестициите и на икономическия растеж, посочват още анализаторите. Те отчитат и очакваното отрицателно въздействие, което по-високите разходи за обслужване на кредитите ще имат върху потреблението, като очакванията им са по-голямата част от увеличението на лихвените проценти по кредитите за домакинствата да се материализира през 2024 г.

Инфлацията постепенно ще отслабва

Инфлацията на потребителските цени постепенно ще отслабва през следващите тримесечия и очакванията са тя да бъде 9,8% средногодишно през 2023 г., в сравнение с 11,1% в доклада от преди три месеца. Докато лихвените проценти по кредитите на домакинствата, и по-специално тези по ипотечните кредити, остават почти без промяна през настоящата година.

Въпреки че нивата на лихвите по ипотечни кредити в България се оказаха откъснати от тези в останалите страни от Европа, икономистите на банката са на мнение, че цената на кредита за домакинствата ще се повиши, но материализирането на тази тенденция ще отнеме повече време от предвиденото преди три месеца. Очакваните повишения на лихвени проценти по новоотпуснатите ипотечни кредити в лева са средно до 3,5% през 2024 г. и до 3,75% през 2025%, от 2,7% приблизително тази година. Прогнозата за лихвените проценти по вече отпуснатите ипотечни кредити (повечето от които са свързани с цената на привлеченото финансиране от домакинствата в лева) е да се покачат с около половин процентен пункт през 2024 г. и 2025 г., когато икономистите на банката очакват край на ерата на свръхниските лихви по кредитите за домакинствата.

Чехия и Унгария изостават

Икономистите на УниКредит очакват икономиките в страните от Централна и Източна Европа, част от Европейския съюз, както и в Западните Балкани средно да нараснат с около 1,6% през 2023 г. и 3,1% през 2024 г. Прогнозите им са Румъния да се представи по-добре, докато Чехия и Унгария ще отбележат известно изоставане.

Експертите подчертават като основен риск за икономическия растеж в ЦИЕ нестабилността на Европа, САЩ и Китай, която може да отложи възстановяването на капиталовите разходи, износа и потребителското търсене за края на 2023 или за 2024 г.

В същото време е възможно вътрешното търсене да се засили допълнително, тъй като очакванията са растежът на заплатите да изпревари инфлацията след втората половина на 2023 г. и да се облекчи финансовата обстановка през 2024 г. „Правителствата в ЦИЕ не са склонни да оттеглят фискалната подкрепа за домакинствата, което ще задейства процедурата при прекомерен дефицит (EDP) през 2024 г.“, се посочва в доклада.

„Поставените цели за намаляване на инфлацията вероятно няма да бъдат постигнати поради по-високите цени на енергията и натиска върху цените от търсенето на фона на фискалните стимули за 2023 г. и ръста на реалните заплати, като Русия и Сърбия вероятно ще бъдат изключение“, коментира Дан Букша, главен икономист на УниКредит за Централна и Източна Европа. Очакванията са всички централни банки от ЦИЕ да намалят размера на лихвите през 2024 г. под 6 % в Централна Европа и Сърбия, до 7 % в Русия и до 20 % в Турция.

Сред основните рискове, посочени в доклада за ЦИЕ за тримесечието, са размерът на инфлацията над целевата стойност в средносрочен план; рецесията в еврозоната и САЩ и по-слабият растеж в Китай, който натежава върху икономическия растеж в ЦИЕ; влиянието на войната в Украйна върху туризма по Черноморието; национализмът и евро скептицизмът, проникващи в икономическите политики, пише още в доклада.