В ежедневната практика често възниква въпросът за отговорността на превозвача при частична загуба и повреда на опаковъчни материали. За да изключат собствената си отговорност, превозвачите често се позовават на чл. 17, ал. 4, буква б от CMR, като твърдят, че не са отговорни за опаковките. Как трябва да се постъпи в случай на спор и кой от участниците какво трябва да доказва, бе решено от Върховния съд (номер на дело: 7 Ob 45/16).

На ищеца е било възложено от ответника транспортирането на напитки и в своя иск той изисква освен заплащането на дължимите навла и покриване на допълнителни транспортни разходи, които възникват поради отказа на получателя да приеме транспортираната стока. Причината за отказа е видимо увреждане на опаковката (в случая: специални витрини, които по първоначално предназначение не са предназначени за консумация). В жалбата се твърди, че превозвачът е отговорен само за стоките, които трябва да бъдат транспортирани, но не и за опаковката. Тъй като изпращачът носи отговорност за правилното опаковане, превозвачът трябва само да извърши външен оглед и да провери дали опаковката има очевидни дефекти. Следователно, ако опаковката е само дефектна, получателят няма законно основание да откаже приемането на стоката.

Върховният съд разглежда казуса по друг начин. Той потвърждава мнението на съдилищата, пред които е заведено делото, че повредата на витрините за напитки, предназначени за съхранение и излагане на стоки, трябва да се квалифицира като повреда на стоките. Това важи дори ако самите стоки не са повредени. Конкретно, от решението може да се изведе следното:

1. Транспортната стока включва не само самата стока, но и опаковката, предоставена от изпращача за защита. Следователно защитни обвивки, палети и витрини за напитки, предназначени за продажба, се считат за опаковка. Повредите на опаковката, които предотвратяват по-нататъшното използване на стоката по предназначение, се считат за повреда на транспортната стока.

2. По принцип превозвачът отговаря за всички повреди на стоката по време на транспортния период, т.е. между приемането и доставката на стоката до получателя. Това е отговорност без значение на вината („предполагаема отговорност за щети по време на периода на съхранение“). Изпращачът трябва да докаже, че превозвачът е приел стоката в изправно състояние, че тя е претърпяла щета и тази щета е възникнала преди доставката, ако иска да държи превозвача отговорен.

3. При определени обстоятелства превозвачът може да се освободи от отговорност съгласно чл. 17, ал. 4 CMR. Една от тези причини е посочена в буква б: освобождаване от отговорност е налице, ако загубата или повредата се дължи на липси или дефекти на опаковката.

4. Ако превозвачът може да докаже, че при обстоятелствата в случая загубата или повредата е могла да възникне при един или повече от специфичните рискове, посочени в чл. 17, ал. 4 CMR, тогава съгласно чл. 18, ал. 2 CMR се предполага, че щетата е възникнала от тези рискове. Правоимащият има възможността да докаже, че щетата не е възникнала или не е напълно възникнала от тези рискове.

5. За причинно-следствената връзка между обстоятелството по смисъла на чл. 17, ал. 4 CMR и щетата върху стоката е достатъчно да се докаже възможността за това чрез обосновано изложение на фактите. Не е необходимо действително да се доказва вероятността на причинно-следствената връзка.

Практически съвети: Какво трябва да има предвид превозвачът?

1. Проверка на стоката и опаковката при приемане

Тук трябва да се отбележи, че CMR не предвижда задължение на превозвача за проверка на опаковката (виж 7 от 20/09f). Превозвачът е длъжен да уведоми своя договорен партньор, че опаковката е неподходяща, само ако де-
фектът на опаковката е очевиден.

Ако няма очевиден дефект на опаковката, превозвачът по правило не може да бъде обвинен в нарушаване на задължението за предупреждение (виж OGH: 7 от 5/13f), ако не е уведомил изпращача за дефекта. Възможността за позоваване на дефект на опаковката остава изцяло налична.

2. Вписване на забележки в товарителницата

A. Препоръчва се забележките по отношение на опаковката да бъдат вписани в товарителницата както поради доказателствената функция на товарителницата съгласно чл. 8 CMR, така и поради законовата презумпция за регулярност на опаковката, ако не са направени вписвания в товарителницата. В противен случай превозвачът може да бъде обвинен в съпричастност към възникналата щета поради задължението му за проверка на външния вид на стоките и на опаковката.

B. Липсващото вписване води до презумпцията, че стоката и нейната опаковка са били в добър външен вид при приемането. Тук обаче трябва да се отбележи, че от това не може автоматично да се заключи, че опаковката е била подходяща за защита срещу обичайните натоварвания по конкретния транспортен маршрут и при нормални пътни условия за транспорта.

C. Вписването от страна на превозвача обръща тежестта на доказване, т.е. изпращачът трябва да докаже, че стоките са претърпели вреди след приемането и преди доставката, ако иска да привлече превозвача към отговорност.

Допълнение: Какво представлява транспортната опаковка?

Транспортната опаковка включва всички опаковъчни средства, помощни материали и опаковъчни материали, които защитават стоката от загуба и повреда при натоварвания по време на транспортния и логистичния процес. Освен това тя осигурява безопасността при транспортиране като предпоставка за безопасно товарене и безопасност при транспортиране и манипулации със стоките.

При въпроси относно отговорността на превозвача по застраховка, CMR или „Отговорност на превозвача“ LUTZ ASSEKURANZ Versicherungsvermittlung Ges.m.b.H. предлага компетентни консултации и индивидуална застрахователна защита. Нашите специалисти са на разположение.

Лутц Асекуранц 
Ферзихерунгсфермитлунг – 
клон България

София, 1463

ул. „Верила“ № 5, ет. 2