По данни на IRU водачите в Европа са между тези, които виждат най-много бариери пред популяризирането на професията „професионален водач“ всред младите хора. Няма място в света, в което липсата или недостигът на сигурни места за почивка и паркиране да не е посочена между основните причини, дългите периоди на отсъствие от дома са също водеща пречка за водачите на дълги разстояния, важен фактор остава и лошият имидж на професията.

АЕБТРИ представи обширна информация за състоянието в страната, събрана при сериозно проучване всред малки, средни и големи предприятия за автомобилни превози (89 за превоз на товари и 98 – на пътници). Картината е нерадостна: незаети места има при 66,3% от превозвачите на товари и при 59,2% от превозвачите на пътници. През т.г. незаети са 8900 бр. (9,5%) работни места при превозвачите на товари и 2500 бр. (20,5%) при превозите на пътници. Не особено успешни са действията за привличане на шофьори от други страни да работят в България: тези с чуждо гражданство в товарния транспорт са 5,07% – от трети страни са 3,77% (средно за Европа 8%), от ЕС – 1,30%.

На конференцията бяха поканени представители на всички институции, свързани с наемането на шофьори от чужбина, но част от тях като МВнР, МФ и ДАНС не изпратиха представители. Стана ясно и че дори отделните служби не ползват обща платформа, което би ускорило съществено процедурите по обработка на документи и взимане на крайно решение.

Браншът все по-настоятелно  говори за необходимостта да се възстанови обучението на „Водач на МПС за обществен превоз“, премахнато от МОН преди 4 години. Подготовката на  „професионални водачи“  в т.нар. професионални гимназии – при това безплатно за учещите –  някога бе практика с добри традиции, която съществуваше десетилетия, но МОН, без да помисли за последствията, верноподаннически я ликвидира, защото „Така е в Европа“. Очаква се връщане към добрите стари традиции в рамките на цяла Европа (Директива на ЕС за свидетелствата за управление) , но то е с неопределена дата и няма да даде положително отражение по-рано от 18-24 месеца от приемането му. У нас не е решен и въпросът с финансирането на такова обучение от учебните заведения.

Шампион по бързодействие при наемане на водачи от трети страни е Словакия: там цялата процедура трае 30 дни. На другия полюс са Португалия – до 1 година, Ирландия – 5 до 11 месеца, Чехия и Унгария – поне 6-7 месеца. У нас времетраенето на процедурата по издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа/ЕРПР на граждани от трети страни, е 2мес. + евентуално 2 допълнителни месеца.

От страна на бизнеса има множество предложения за промени, които да привлекат повече хора в тази трудна, но необходима професия. Подробна информация за проблемите и конференцията очаквайте в бр. 6 на сп. КАМИОНИ.