През 1987 г. MAN последва успехите на Volvo и също си осигурява трета победа в надпреварата Международен камион на годината с F90.

MAN за последно е отличен като Международен камион на годината през 1980 г. с модела 19.321, а годините след това се оказват доста трудни за баварския производител. Засегнат неблагоприятно от спада на европейския пазар на тежкотоварни камиони в началото на 80-те години, MAN се отказва от потенциална сделка с General Motors и продава своя дял в бизнеса с двигатели MTU на Daimler Benz, за да компенсира загубите си. F90 е представен през лятото на 1986 г., след като MAN е съкратил 6 000 работни места в своите заводи.

В сравнение с други предходни победители, F90 има сравнително скромно представяне, като задвижващите мостове и двигателите тук са модифицирани версии на съществуващи компоненти, съчетани с изцяло ново шаси и консервативно стилизирана кабина, първоначално представена само за два модела – 19.332 и 19.362 – и двата в конфигурация 4×2.

Съдиите от 13 държави остават спечелени от „блестящо конструирания“ MAN, който печели със солидна преднина пред Mercedes-Benz Powerliner и заелия трето място претендент – „средният клас“ Steyr. Mercedes губи поради въпроси относно необходимостта от двигател с мощност 450 к.с. и електронната скоростна кутия без опции, докато наличността на Steyr само на избрани европейски пазари ограничава неговата привлекателност.

MAN F90 е представен с най-новата версия на 12-литровия двигател D2866, който е подобрен 18 месеца по-рано и вече включва увеличена турбопроизводителност при ниски обороти, плюс преработени глави на буталата. С мощност 332 к.с. или 362 к.с., 6-цилиндровият двигател се предлага, както във вертикален, така и в хоризонтален вариант.

Шасито е изцяло нов модулен дизайн, разработен с помощта на компютри за постигане на максимална здравина при ниско тегло, а групите компоненти и въздушното окачване могат да се интегрират във всяка производствена рама без необходимост от модификация. Камионът е и сред ранните конструкции, използващи по-малък фланец на карданния вал със назъбени повърхности и четири болта, а кормилното управление е от новия дизайн ZF Servocom.

Въведен е нов преден мост с товароносимост 7,5 тона, но първоначално старият 13-тонен задвижващ мост с планетарни редуктори е запазен с по-големи спирачки, преди да бъде въведена конструкция с единична редукция, разработена съвместно с Eaton.

Първоначално трансмисиите включват 16-степенната ZF Ecosplit или 13-степенната Fuller Roadranger, като впоследствие са добавени Eaton Twin Splitter и полуавтоматичната SAMT.

Най-голямо внимание е отделено на кабината, която представлява здрава и много добре завършена 2,44 метра широка спална кабина с електрически стъкла като стандарт. По-тесни и дневни версии на кабината са въведени в гамата на MAN през следващите три години.

Докато някои анализатори поставят под въпрос липсата на по-радикален стил на новата кабина, мнозина предпочитат да я възприемат като естествена еволюция на предшественика й, а MAN изтъква, че сходството в стила помага на автопарковете да запазят идентичност при въвеждането на по-новите камиони.

Конструкцията на кабината е запазена с представянето на F2000 през 1994 г., като в крайна сметка е заменена в моделите TGA от 2000 г.